Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Цените на стоки и услуги за периода 1750-2020 г. в първото голямо експертно проучване

Преди почти две години, доц. Ралица Симеонова-Ганева, доц. Мартин Иванов и доц. Калоян Ганев се заемат със задачата да проучат цените на стоки и услуги за последните 250 години. Провокирани са от честите въпроси „По-евтин ли е бил хлябът през комунистическия режим в сравнение с годините преди него?“ и„По-скъп ли е животът днес?“.

Отговорът на подобни въпроси изисква наличието на дългосрочен индекс на цените, свързващ различните исторически периоди, казват те. В предаването „Радиокафе“ доц. Ралица Симеонова-Ганева от Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и доц. Мартин Иванов от Философския факултет разказаха, че цените отпреди толкова години са инструмент да разберем как са живели нашите баби и дядовци.

„Какво са купували, тъй като сега темата за инфлацията е много популярна, но начинът да бъде пресметнат този индекс, който ние направихме, е да се съберат цени – година по година и да се провери какъв е бюджетът, консумацията, теглата, какъв дял от нашите разходи отиват за храна, облекло, за алкохол и цигари, за транспорт и т.н., да им придадем тези тегла, съобразно нашите бюджети и да достигнем до един извод. В периода, в който има свободна Българска държава, нещата стават много по-лесни“, каза доц. Мартин Иванов.

Така например, те правят изчисления за периода 1750-2020 г., както за номиналните изменения на цените, така и за динамиката на реалните цени на някои ключови стоки.

На тази база те установяват, че за периода 1914-1944 г., цените нарастват с над 46 пъти, от 1944-1989 г., цените нарастват с близо 4 пъти, а за периода 1990-2020 г., цените нарастват с над 3800 пъти.

Доц. Ралица Симеонова-Ганева казва, че конструирането на подобен индекс е дълъг и трудоемък процес. Поради тази причина подобни проучвания са изключително редки в международната научна литература. Затова работят в екип от трима души и експертизата е съчетана от историческа, социологическа, икономическа и статистическа гледна точка.

„Това са много сложни процеси, предизвикателни за измерване, трудно се набавя информация за периода преди Освобождението, има методологични трудности. Ние се фокусирахме върху измерването на инфлацията, на динамиката на цените. Конструирахме единен индекс за всичките тези 250 години, за да можем да сравним цените. Трябваше да вземем предвид и паричните реформи. На практика една цена от 1985 г. не е приложима към съвремието“, обясни доц. Ралица Симеонова-Ганева.

Тя добави, че през 1985 г., килограм, бял хляб е бил с цена от 0,40 лв., но ако цената му се е била увеличила, следвайки общото повишаване на цените в страната, през 2020 г. е щял да струва 2,40 лв.. Доц. Ганева уточни, че през 2020 г. белият хляб е бил с цена от 1,65 лв. Това отговаря на въпроса дали хлябът е бил по-евтин по време на комунистическия режим в сравнение с предходните и следващите десетилетия. Отговорът, според тях е „не“.

По отношение на дарителството за изследвания период, експертите установяват, че дарението на Евлоги и Христо Георгиеви за Софийския университет в размер на 13 млн. лева през 1911 г., в днешни пари се равнява на 602 млн. лева.

„Очевидно братята Евлоги и Христо Георгиеви са били сред най-богатите хора в Европа, очевидно са били и сред най-големите филантропи…Има много дарители до Втората световна война, като има значение годината на дарението. Дарителите са много на брой, но най-открояващият се е Димитър Ценов, който прави дарението за Свищовското висше икономическо училище. Там дарението е 1 милиард и 700 хил. лева“, каза доц. Ралица Симеонова-Ганева.

Какво сочат останалите данни от проучването на доц. Ралица Симеонова-Ганева, доц. Мартин Иванов и доц. Калоян Ганев, можете да чуете в интервюто на Лили Големинова.


По публикацията работи: Полина Начева

БНР подкасти:

Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проект

В съвременното изкуство няма деление

Иван Кънчев е удостоен с  Международната награда „Донатело“  (Флоренция, Италия). Тя е една от най-престижните награди за изкуство във Флоренция, присъждана на творци, откроили се със своите артистични и стилистични търсения – символ на значима артистична дейност.  Международната награда „Донатело“  ще бъде връчена на 21 януари 2023 г. във Флоренция в..

публикувано на 04.12.22 в 10:34
Нефтеният разлив

Живот в пустинята след нефтен разлив

Когото не успеят да ги потулят, новините за нефтени разливи предизвикват силно вълнение. За тях, по медиите се изказват еколози и научни работници. Обикновено, след няколко дни, други новини ни карат да забравим за случилото се. Затова бе много интересен доклада на екип, изследвал 7 години последствията от разлив от спукан нефтопровод. Станало е между..

публикувано на 04.12.22 в 09:51
Иван Белчев/ личен архив

Политиката като инструмент за решаване на проблеми

Бобрата с големите проблеми е успешна, когато ги разделим на по-малки. Иван Белчев от ПП „Демократична България“ на гости в „Късното шоу“ на Радио София в разговор за бързането за промени в изборния кодекс, бившите партньори от БСП, поведението на ПП ГЕРБ, нужните законопроекти и мотивацията да бъдеш политик. Слушайте епизода тук:..

публикувано на 03.12.22 в 21:28
София, 1959

Машина на времето

Порталът с видеосвидетелства за историята MyCentury представя нови четири образователни филма по следните теми:   Била ли е България лоялен съюзник на нацистка Германия? Мит или реалност са "двойните освободители? Дали ромите са били щастливи строители на социализма? Пазеха или разделяха телените мрежи по границите ни преди 1989-та?..

публикувано на 03.12.22 в 16:00

Да създаваш преживявания с подкасти

Александър Николов и Димитър Панайотов от documentalisti.bg са поредните ни гости в рубриката "Младите легенди".  Фондация "Документалистите“ е инициатива, ангажирана с разказването на социално значими истории. О снована е в края на 2020 г. от фотографа Александър Николов и журналиста Димитър Панайотов. Тяхната цел е развитието на модерна..

публикувано на 03.12.22 в 15:00
Солистът на Музикалния театър, Александър Мутафчийски, гост в Радиокафе

Празник на изкуството и творчески юбилей с "Цигулар на покрива"

В празник на изкуството на сцената на Музикалния театър ни въведе гостът в предаването "Радиокафе" Александър Мутафчийски. Той отбелязва своите 50 години, от които цели 25 са посветени и изживяни на сцена. "25 години от тези мои 50 житейски аз съм посветил на любимия си театър", казва той и споделя, че не само фразата "втори дом" може да..

публикувано на 03.12.22 в 13:20

Професиите на бъдещето

Защо границата между реалността и виртуалната реалност се размива и до какви промени в ежедневието ни ще доведе това? Българският разработчик на решение за смесена реалност QuarkXR е напът да набере над 1,7 млн. лева от български, румънски и други европейски инвеститори, като първа стъпка от общ рунд 2,9 млн. лева – интервю с Красимир Николов ,..

публикувано на 03.12.22 в 11:43