Отговорът на подобни въпроси изисква наличието на дългосрочен индекс на цените, свързващ различните исторически периоди, казват те. В предаването „Радиокафе“ доц. Ралица Симеонова-Ганева от Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и доц. Мартин Иванов от Философския факултет разказаха, че цените отпреди толкова години са инструмент да разберем как са живели нашите баби и дядовци.
„Какво са купували, тъй като сега темата за инфлацията е много популярна, но начинът да бъде пресметнат този индекс, който ние направихме, е да се съберат цени – година по година и да се провери какъв е бюджетът, консумацията, теглата, какъв дял от нашите разходи отиват за храна, облекло, за алкохол и цигари, за транспорт и т.н., да им придадем тези тегла, съобразно нашите бюджети и да достигнем до един извод. В периода, в който има свободна Българска държава, нещата стават много по-лесни“, каза доц. Мартин Иванов.
Така например, те правят изчисления за периода 1750-2020 г., както за номиналните изменения на цените, така и за динамиката на реалните цени на някои ключови стоки.
На тази база те установяват, че за периода 1914-1944 г., цените нарастват с над 46 пъти, от 1944-1989 г., цените нарастват с близо 4 пъти, а за периода 1990-2020 г., цените нарастват с над 3800 пъти.
Доц. Ралица Симеонова-Ганева казва, че конструирането на подобен индекс е дълъг и трудоемък процес. Поради тази причина подобни проучвания са изключително редки в международната научна литература. Затова работят в екип от трима души и експертизата е съчетана от историческа, социологическа, икономическа и статистическа гледна точка.
„Това са много сложни процеси, предизвикателни за измерване, трудно се набавя информация за периода преди Освобождението, има методологични трудности. Ние се фокусирахме върху измерването на инфлацията, на динамиката на цените. Конструирахме единен индекс за всичките тези 250 години, за да можем да сравним цените. Трябваше да вземем предвид и паричните реформи. На практика една цена от 1985 г. не е приложима към съвремието“, обясни доц. Ралица Симеонова-Ганева.
Тя добави, че през 1985 г., килограм, бял хляб е бил с цена от 0,40 лв., но ако цената му се е била увеличила, следвайки общото повишаване на цените в страната, през 2020 г. е щял да струва 2,40 лв.. Доц. Ганева уточни, че през 2020 г. белият хляб е бил с цена от 1,65 лв. Това отговаря на въпроса дали хлябът е бил по-евтин по време на комунистическия режим в сравнение с предходните и следващите десетилетия. Отговорът, според тях е „не“.
По отношение на дарителството за изследвания период, експертите установяват, че дарението на Евлоги и Христо Георгиеви за Софийския университет в размер на 13 млн. лева през 1911 г., в днешни пари се равнява на 602 млн. лева.
„Очевидно братята Евлоги и Христо Георгиеви са били сред най-богатите хора в Европа, очевидно са били и сред най-големите филантропи…Има много дарители до Втората световна война, като има значение годината на дарението. Дарителите са много на брой, но най-открояващият се е Димитър Ценов, който прави дарението за Свищовското висше икономическо училище. Там дарението е 1 милиард и 700 хил. лева“, каза доц. Ралица Симеонова-Ганева.
Какво сочат останалите данни от проучването на доц. Ралица Симеонова-Ганева, доц. Мартин Иванов и доц. Калоян Ганев, можете да чуете в интервюто на Лили Големинова.
Изкуственият интелект става нещо все по-всеобхватно и намира приложение във все повече сфери. През последните години той значително навлезе и в здравеопазването. „Да кажеш, че изкуственият интелект участва в нещо е като преди 20 години да кажеш, че софтуер участва в нещо“, смята Георги Къдрев – съосновател на две от революционните компании в..
В предаването "Ритъмът на столицата“ ще се спрем върху резултатите представени от Академията за младежко участие. В рамките на последните две години там разработиха много интересен проект, който вдъхнови младежи между 15 и 25 години от цялата страна, да се запознаят с политическите процеси у нас и по един или друг начин да вземат участие в тях...
Днес се проведе протест при старата баня „Ситняково“, заради намерението на мястото да бъде построена 16-етажна сграда. Недоволните граждани се събраха на ъгъла на ул. „Хан Омуртаг" и бул. „Ситняково“. Вече има одобрена заповед за строеж на 50-метровата сграда на мястото на бившата баня „Ситняково“, а според протестиращите всичко е станало..
Две по-дълги ваканции през новата учебна година предлага Министерство на образованието и науката (МОН). Той е публикуван за обществено обсъждане на сайта на ведомството и е отворен за становища и предложения от всички заинтересовани страни. В календара са отразени изискванията за точно определен брой учебни дни за отделните випуски...
Столичният общински съвет одобри сливането на Втора и Четвърта градска болница. Процесът по обединението ще отнеме поне 6 месеца, като предстои общинските съветници да подкрепят финансово със серия от доклади Втора – МБАЛ, която ще приеме медицинските специалисти и отделения от Четвърта. След емоционални изказвания през вчерашния ден и..
Около 18:30 часа в четвъртък, в складове на фирма за фойерверки и други пиротехнически средства между град Елин Пелин и едноименната гара Елин Пелин избухна голям пожар и последваха взривове. Двама души пострадаха, единият от тях по-късно почина, в следствие на изгарянията. Това е доц. д-р Петър Шишков - преподавател в Минно-геоложкия..
Диана Иванова е пътешественик и приключенец с афинитет към планината. Тя направи своя дебют като гост в предаването "Добър вечер, София“, където разказа своите вълнуващи истории, донесе ни и своя книга със стихове, вдъхновени от пътешествията ѝ. Тя самата представи себе си така: “Аз съм приключенец, млад човек, който обича пъстротата,..
Ясно
Разкъсана облачност