Тази година отбелязваме 145 г. от основаването на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Макар кулминацията на честванията да е през декември, през следващите месеци предстоят много събития. А те започнаха, защото един от акцентите е посветен на дарителите на библиотеката. В основното фоайе на сградата вече могат да се видят издания, дарени от фондация „Вера Ганчева”. Самата тя е била директор на Националната библиотека и в колекцията й могат да бъдат открити 350 заглавия от българската и шведската литература.
В основата си, създаването на библиотеките е акт на благотворителност. Осъзнавайки нуждата от културен и просветителски напредък, българите след Освобождението, събират пари, за да създадат библиотеки. А попълването на книжния фонд започва и продължава именно с предоставянето на издания от частни дарители. Националната библиотека също поддържа тази философия и както казва нейният директор доц. д-р Красимира Александрова, тя продължава 145 г. - от създаването си.
„По-впечатляващи са частните дарители. Даряват и колекционери, когато преценяват, че тяхната колекция ще бъде съхранена по-добре в библиотеката. Това е един от ключовите моменти, защото интелигентните хора, които имат отношение към книгата, към четенето, към съхраняването на книжовното богатство си дават сметка, че библиотеката е мястото, където се полагат най-добрите грижи за опазване на книгите“, добави доц. д-р Красимира Александрова.
Тя посочи, че експертизата за редките и ценни издания е задължителна.
Национална библиотека разполага с 8,5 млн. документа. Този огромен масив, предопределя и понякога отказва от дарение.
Директорът на Националната библиотека доц. д-р Красимира Александрова отбеляза, че не може да определи най-ценните дарения, защото не винаги библиографската стойност е важна.
„Аз особено се впечатлявам от деца, когато даряват и нашата програма „Осинови книга“, е един от примерите за това“, каза тя.
През настоящата година, когато Националната библиотека чества 145-ата си годишнина, в специално обособени витрини в основното фоайе на сградата на културната институция, ще бъдат представяни някои от най-значимите и ценни дарения през последните 5 години. Част тези от колекциите са на проф. Вера Ганчева, проф. Александър Чирков и проф. Иван-Асен Златаров.
Тази вечер седмичните коментатори във "Форум", предизвиквани от Константин Лавсов, обсъждаха горещи новини и по-дълготрайни проблеми: Инаугурацията на Тръмп Прекалено ли беше вниманието на българските медии и дали не е резултат на политическа поръчка? Какво (не) каза новият американски президент в речта си след клетвата? Мощните, богати..
Ново изследване, водено от природозащитната организация WWF, сочи, че жизненоважните услуги, с които дивата природа осигурява ежедневния ни живот, не получават нужното обществено внимание . Експертите предупреждават, че този пропуск може да има пагубни последствия както върху околната среда, така и върху нас – хората. Изследването,..
Денят на родилната помощ, още познат и като Бабинден, за поредна година бе отбелязан тържествено в първата у нас Акушеро-гинекологична болница – "Майчин дом". В аулата на лечебното заведение присъстваха лекари, акушерки, анестезиолози и обучаващи се студенти. Отслужена бе и света литургия. Изпълнен бе и ритуалът по измиването на ръце със..
Мая Райкова е продуцент "Поп и джаз" в Българското национално радио (БНР). В предаването “Радиокафе“ тя разказа за предстоящ концерт в Джаз академията на Биг бенда на БНР, в която редом с опитните музиканти от Биг бенда, застават млади музиканти, които са не по-малко опитни, защото имат сериозен стаж в различни формации, но за някои от тях,..
Предизвикателствата пред Европа стават повече с идването на 47-ия президент на САЩ – и по отношение на зелените политики, и по отношение на сигурността и отбраната, относно търговската политика и други. Голямата част от търговията на Стария континент е вътрешнообщностна – в рамките на ЕС, но немалка част от стоките – особено от силните..
Първо студио на БНР ще бъде домакин на концерта "Петолиния и вдъхновения“ на 5 февруари от 19.00 часа. Проектът е на композитора Костадин Генчев, който изследва пресечната точка между класическата музика и българския фолклор. Диригент ще бъде Любомир Денев-син, а публиката ще чуе нестандартни инструментални съчетания – гъдулка и виола, кавал и..
Българските железници са в по-лошо състояние отколкото преди 30 години . Няма развитие през годините. Средствата са недостатъчни за поддръжка, да не говорим за нови линии. Европейското финансиране е за определени линии и за европейските коридори. Това коментира пред БНР-Радио София Петър Бунев , председател на Синдиката на..