Доцент Тодор Ялъмов е заместник-декан на Стопанския факултет на Софийския университет. Той бе гост в ефира на „Радиокафе“, веднага след завръщането си от Япония, в Soca University, където е преподавал. По думите му, това е един сравнително малък университет, в едно от предградията на Токио, в което има общо 17 университета.
В началото на разговора, доц. Ялъмов сподели своите впечатления:
„Посещението ми в Япония е отдавнашна мечта. Винаги човек сравнява очакванията си с това, което вижда. За мен имаше много изненади – очаквах един забързан свят, с много по-голямо напрежение от софийското, а се оказа едно много спокойно място, разбира се, светът винаги е такъв, какъвто го виждаме – аз видях спокойствие, видях, почти като в театър "Но", обслужване с внимание, с желание да бъдеш обслужен перфектно и винаги когато благодариш, те ти се извиняват, защото можело по-бързо или по-качествено“, разказа той.
„Всички знаят за България, брандът „България“ е невероятен – през киселото мляко…Много интересна история, как храната влиза във всички страни“, разкри доцентът и илюстрира със случка с Танкоко Сонода, която е политик, била е веднага след войната член на парламента, депутат и се оказва изключително важна за навлизането на българското кисело мляко в Япония, през 1968 година. Оттогава, виждайки подобрение в здравето на съпруга си, създава в Япония движение за домашно правене на кисело мляко, появява се търсене на киселото мляко от елита, като домашен, луксозен продукт.
С какво още сме познати в тази далечна страна?
„Има 8 университета, в които се учи български език. Много градове имат партньорство с България, заради розите и всичко свързано с природата. Дали заради будизма или поради нещо друго, за японците цветята са основен елемент na изкуството. Техните артефакти са всъщност градини“, уточнява доц. Ялъмов.
Как се развива образованието в Япония?
„Там преподавах два курса, които в известен смисъл преподавам и тук. Единият - „Електронен бизнес“, а другият - "Гимификация на бизнеса“, контекстът е, че Япония иска да се отвори много повече, отколкото е, към външния свят, привличайки студенти, преподаватели, изпращайки студенти“, посочи Ялъмов. Немаловажна подробност е, че студентите там са задължени да присъстват на занятията.
Доц. Тодор Ялъмов е преподавал, както на студенти от Япония, така и от Южна Корея, Африка, Индия, Малайзия, Бразилия. Той поясни, че ще продължи да преподава онлайн и ще се мисли за трансфер или студентско ноу-хау, напред във времето.
За учтивостта, поздравите, благодарността и извиненията
„Когато една чужда култура те посреща приветливо, ти се чувстваш добре“, твърди доц. Ялъмов и призова да не бъдем подозрителни към всеки такъв елемент.
След вербалното пътешествие до Япония, за новостите в Стопанския факултет
Стопанският факултет участва много активно в цялостната иновационна и предприемаческа екосистема. Участваме в една система от акселератори и състезания по предприемачество. Първото голямо събитие което предстои е един селскостопански международен акселератор между Източна Европа и Китай, организиран от Център за насърчаване сътрудничеството в селското стопанство между Централна, Източна Европа и Китай. Той ще ще проведе в края на месец март, в рамките на 1 седмица. Крайният срок в който се приемат предложения е 10 март, има и награден фонд – 50 000 евро. Предстои и Финтех хакатон състезание, специално насочено към стартъпи във финтех индустрията, съвместно с Финтех асоциацията, младежки конкурс с Фонда на фондовете, който се провежда за втори път, ще бъде отворен през месец март, по думите на Ялъмов, инициативи в които факултетът е партньор.
„Интегрираме част от часовете така, че студентите да могат да участват в състезанията, което е база за допълнителна мотивация за тях – освен наученото, ще могат да спечелят награда, да започнат бизнес“, каза в заключение преподавателят.
Чуйте целия разговор в звуковия файл.Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..