"Най-накрая българският парламент намери някаква фомула, по която да се изчислява минималната заплата." Това заяви пред журналисти в НС Любослав Костов от КНСБ, който коментира приетите промени в Кодекса на труда, касаещи размера на минималната работна заплата.
Как ще се отрази това решение на българския работник и бизнеса, както и доволни ли са синдикатите пред Радио София подробности разказа Виолета Иванова, Институт за синдикални изследвания към КНСБ. По думите й от миналата година КНСБ води настоятелни действия да се транспонира Директивата за адекватни минимални заплати, която беше приета в Европейския съвет през октомври 2022 г.
"Ние настоявахме минималната работна заплата да бъде не по-малко от 50% от средната работна заплата. Това е необходимо с оглед на възможността социалните партньори да договарят по-високи размери. В същата тази директива има още критерии, с които трябва да се съобрази размера на минималната работна заплата", коментира Иванова.
Тя отбеляза, че това, което не е могло да бъде постигнато е настояването на КНСБ от 1 юли да влезе в сила тази промяна в Кодекса на труда, но политическите партии не са оказали подкрепа и тя ще влезе в сила от 1 януари 2024 г.
"Днес подписахме съвместна декларация с КТ "Подкрепа", която я оповестихме в медиите, че от 1 юни настояваме минималната работна заплата да стане 850 лв., като по този начин ще има един плавен преход и от 1 януари 2024 г., тя вероятно ще достигне 1000 лв", посочи Иванова. Тя допълни, че не можем да влезем с тези ниски доходи в Еврозоната, както и че увеличението няма да бъде заплаха за стабилността на икономиката, но работодателите не са склонни на такова увеличение.
"Нарастването за 2023 година спрямо 2022 г. е 12.2%. Инфлацията достигна 17%. Ние говорим за реален спад на покупателната способност на всички тези работещи 500 хиляди, които са на минимална работна заплата", заяви Иванова.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Завършваме поредицата от коментарни предавания с мненията на политолога Христо Панчугов и икономиста Георги Вулджев по актуалните теми: Отношенията в сглобката победиха нежеланието от предсрочни парламентарни избори. Загуба на доверие в някои партии, заради отпадане на гражданското участие в политически процес. Съучастието в..
Регистрираните случаи от коклюш в страната вече обхващат 21 области. Според здравните власти България вече е в условия на епидемия, но няма извънредна епидемична обстановка - такава, каквато помним преди години. Нека не забравяме, че паниката никога не е била добър съветник. Повече разум и осъзнатост в това, как да предпазим себе си и другите,..
БНР-Радио София продължава "да отглежда" своите коментатори Божидар Лалов и Ивайло Симеонов вече и като тийнейджъри. В края и на този месец те изреждат какво ги е впечатлило. Божидар Лалов малко съжалява за провалената ротация в правителството. Смята, че предсрочните парламентарни избори са ненужни, защото трудно е да се надяваме на много по-различен..
Юрий Вълковски е директор на фондация „Народни читалища“, която е създадена през октомври 2023 г. Целта е подкрепа за възраждането на българските читалища. Пред Радио София той заяви, че днес знаем много малко за читалищата у нас. „Читалищата в София са едно, читалищата в малките села са друго, читалищата в средни като големина градове, са..
Над 15-годишните младежи не са включени достатъчно активно в живота на града , в това да взаимодействат с институциите , за да могат да го променят към по-добро. Независимо от множеството доброволчески акции и по-скоро инцидентни инициативи на общините за тяхното включване в местното самоуправление , това все още не се случва достатъчно..
Про-палестинските протести в университети бяха водеща тема в Съединените щати тази седмица, предаде от Вашингтон Младен Петков. Протести имаше в учебни заведения в градове като Бостън, Ню Йорк, Остин (щата Тексас), Лос Анджелис, столицата Вашингтон. На места полицията арестува демонстранти. Стигна се и до отмяна на церемонии по завършване...
Преди няколко дни в изданието "Политико" описват целта на България да влезе в еврозоната през 2025 г. като малко вероятна. Според техния анализ целевата дата няма да бъде постигната - заради политическата бъркотия, упоритата инфлация и неубедителната обществена подкрепа, пишат от изданието. Темата за еврото е поредната, която разделя..