Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Нова формула за изчисление на минималната работна заплата

от 1 януари 2024 година

Снимка: БГНЕС

В края на 48-от Народно събрание депутатите решиха размера на минималната работна заплата с поправки в Кодекса на труда. От догодина тя ще бъде 50% от средната брутна работна заплата за страната. Тя ще се изчислява за период от една година, като за всяка следваща календарна ще се определя до 1 септември на текущата.

"Най-накрая българският парламент намери някаква фомула, по която да се изчислява минималната заплата." Това заяви пред журналисти в НС Любослав Костов от КНСБ, който коментира приетите промени в Кодекса на труда, касаещи размера на минималната работна заплата.

Как ще се отрази това решение на българския работник и бизнеса, както и доволни ли са синдикатите пред Радио София подробности разказа Виолета Иванова, Институт за синдикални изследвания към КНСБ. По думите й от миналата година КНСБ води настоятелни действия да се транспонира Директивата за адекватни минимални заплати, която беше приета в Европейския съвет през октомври 2022 г.

"Ние настоявахме минималната работна заплата да бъде не по-малко от 50% от средната работна заплата. Това е необходимо с оглед на възможността социалните партньори да договарят по-високи размери. В същата тази директива има още критерии, с които трябва да се съобрази размера на минималната работна заплата", коментира Иванова.

Тя отбеляза, че това, което не е могло да бъде постигнато е настояването на КНСБ от 1 юли да влезе в сила тази промяна в Кодекса на труда, но политическите партии не са оказали подкрепа и тя ще влезе в сила от 1 януари 2024 г.

"Днес подписахме съвместна декларация с КТ "Подкрепа", която я оповестихме в медиите, че от 1 юни настояваме минималната работна заплата да стане 850 лв., като по този начин ще има един плавен преход и от 1 януари 2024 г., тя вероятно ще достигне 1000 лв", посочи Иванова. Тя допълни, че не можем да влезем с тези ниски доходи в Еврозоната, както и че увеличението няма да бъде заплаха за стабилността на икономиката, но работодателите не са склонни на такова увеличение.

"Нарастването за 2023 година спрямо 2022 г. е 12.2%. Инфлацията достигна 17%. Ние говорим за реален спад на покупателната способност на всички тези работещи 500 хиляди, които са на минимална работна заплата", заяви Иванова.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Никола Стоянов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Форум", 26.04.24: Негативни отражения на предсрочните избори върху икономиката

Завършваме поредицата от коментарни предавания с мненията на политолога Христо Панчугов и икономиста Георги Вулджев по актуалните теми: Отношенията в сглобката победиха нежеланието от предсрочни парламентарни избори. Загуба на доверие в някои партии, заради отпадане на гражданското участие в политически процес. Съучастието в..

публикувано на 26.04.24 в 19:10

Д-р Аспарух Илиев: Коклюшът е най-опасен за живота при новородените

Регистрираните случаи от коклюш в страната вече обхващат 21 области. Според здравните власти България вече е в условия на епидемия, но няма извънредна епидемична обстановка - такава, каквато помним преди години. Нека не забравяме, че паниката никога не е била добър съветник. Повече разум и осъзнатост в това, как да предпазим себе си и другите,..

публикувано на 26.04.24 в 17:25
Божидар Лалов (вляво) и Ивайло Симеонов

Коментарите на Божидар Лалов и Ивайло Симеонов

БНР-Радио София продължава "да отглежда" своите коментатори Божидар Лалов и Ивайло Симеонов вече и като тийнейджъри. В края и на този месец те изреждат какво ги е впечатлило. Божидар Лалов малко съжалява за провалената ротация в правителството. Смята, че предсрочните парламентарни избори са ненужни, защото трудно е да се надяваме на много по-различен..

публикувано на 26.04.24 в 16:52

Юрий Вълковски: Читалищата в малките и в големите населени места имат различни функции

Юрий Вълковски е директор на фондация „Народни читалища“, която е създадена през октомври 2023 г. Целта е подкрепа за възраждането на българските читалища. Пред Радио София той заяви, че днес знаем много малко за читалищата у нас. „Читалищата в София са едно, читалищата в малките села са друго, читалищата в средни като големина градове, са..

публикувано на 26.04.24 в 16:19
Може да се събуди активността на тийнейджърите за промяна на средата

Tърсят се млади разбивачи на градски митове, на които им пука къде живеят

Над 15-годишните младежи не са включени достатъчно активно в живота на града , в това да взаимодействат с институциите , за да могат да го променят към по-добро. Независимо от множеството доброволчески акции и по-скоро инцидентни инициативи на общините за тяхното включване в местното самоуправление , това все още не се случва достатъчно..

публикувано на 26.04.24 в 15:58

Седмицата в САЩ: Протести в университети, делото срещу Тръмп, ще забранят ли ТикТок

Про-палестинските протести в университети бяха водеща тема в Съединените щати тази седмица, предаде от Вашингтон Младен Петков. Протести имаше в учебни заведения в градове като Бостън, Ню Йорк, Остин (щата Тексас), Лос Анджелис, столицата Вашингтон. На места полицията арестува демонстранти. Стигна се и до отмяна на церемонии по завършване...

публикувано на 26.04.24 в 15:15

Еврозоната – поредната тема, която разделя експертите и обществото

Преди няколко дни в изданието "Политико" описват целта на България да влезе в еврозоната през 2025 г. като малко вероятна. Според техния анализ целевата дата няма да бъде постигната - заради политическата бъркотия, упоритата инфлация и неубедителната обществена подкрепа, пишат от изданието. Темата за еврото е поредната, която разделя..

публикувано на 26.04.24 в 14:55