И все пак, доброто надделява и в най-трудните моменти

Николов сподели, че е бил в град Кархаманмараш, намиращ се в центъра на Анадола, който е с население около 700 хиляди жители:

"Когато взех решението да тръгна, в главата ми не беше мисълта какво ще бъде там, защото ако предварително започнеш да се настройваш може да имаш тежки психически последствия и да стигнеш неработоспособен на място. След като стигнахме там, човек превключва в съвсем друг режим".

По думите му решението го е взел лесно, защото формированието е създадено за тази цел и затова членовете му са обучавани. Той е срещнал пълно съдействие от своя работодател, а цялата група наброяваща 27 души са тръгнали със собствена екипировка и облекло, което им е било предоставено от Столична община.

"Предвид размерите на бедствието организацията на властите беше адекватна и доколкото им беше възможно полагаха всякакви усилия и се справяха със ситуацията. Цареше голям хаос, но няма как всичко да бъде овладяно бързо", отбеляза Николов.

Той допълни, че формированията, които са към общините би трябвало да разполагат с доста екипировка и инструментариум за да могат да си вършат работата на терен, но в случая доброволците са тръгнали само с това, с което самите те са разполагали плюс дарения от граждани и фирми. Групите са били три и са покривали 24 часа, като всяка излизаща група е получавала локация от турската гражданска защита. Задачата на нашите екипи е била да потвърдят дали на дадено място има оцелели.

Това е било постигано със "сеизмичен микрофон", който засича звуци в дълбочина на срутената сграда. След почукване по отломките е трябвало да се пази абсолютна тишина, тъй като микрофонът е много чувствителен. За изваждането на оцелели хора е била използвана тежка техника.

"Безпомощността я имаше, защото разполагахме с под санитарния минимум техника дори и за издирването. Имахме късмета и щастието към нас да се присъедини екип от Швеция, които пропътуваха разстоянието до Турция с личната кола на единия от хората. Единият от тези хора е българин, пожарникар в Швеция и водач на спасително куче", отбеляза Николов.

Съдействието от турска страна е било на ниво и при пристигането екипите са бил настанени в международния лагер. По темата се включи и Ясен Цветков.

"Още в първите часове ние обявихме дарителска кампания, като не разполагахме с никакви средства на практика. Всичко ни беше дарено, от превозните средства, с които пътуваха нашите доброволци, дадоха ни средства за гориво, за застраховане и абсолютно всичко за цялостното обезпечаване на една такава мисия, което се изразява в десетки хиляди левове", подчерта той.

Двата екипа общо са наброявали 47 души, като към тях в последствие са се присъединили двама български парамедици доброволци, които са тръгнали с частна линейка, както и екипът от двама души от Швеция. Крайната бройка е наброявала 51 човека и едно куче.

"Този модел беше добър и работещ като начало, като полагане на основи на традицията в нашата страна. Очевидно е време за някаква промяна, за надграждане, тъй като към настоящия момент  имаме една такава картинка: държавата превежда субсидии на общините за издръжка на доброволните формирования, но може би на нашето общество все още му липсва култура, манталитет и усещане към този вид доброволчество. Имаме изключително добри примери за общински формирования, но имаме и за съжаление такива, които са просто регистрирани на хартия, за за отговорят на административните изисквания", посочи Цветков.

Той допълни, че на картата на доброволчеството в ЕС България е на едно от последните места. Относно това дали в близките години ще бъде приет закон за доброволчеството Цветков изрази надежда, че ще се създаде адекватна нормативна уредба, която да отразява едно разбирателство в нашето общество.

Чуйте още подробности по темата в звуковия файл.