Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как се е развила медицината от двете страни на Желязната завеса

Снимка: pixabay

От 2020 г. доц. д-р Мила Маева от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН е част от екипа на проекта "Европейският Левиатан" – проект на ИЕФЕМ и БАН свързан със следвоенния период в България, погледнат от перспективата на медицината. Тя изследва медицинската антропология, народната медицина в България и лекарската миграция в малки населени места, Северна Корея и Арабския свят след 1944г.

"В България медицинската антропология е сравнително нова наука, дори и за Европа е нова, тъй като тя започва да се развива през 60-те години на 20 век", сподели доц. д-р  Маева. Тя поясни, че тази наука е фокусирана върху това как здравето и благосъстоянието се осмислят като едни социални и културно конструирани явления. Те се поставят в сравнителен и в транснационален контекст, или най-общо казано как културата влияе върху преживяването на болестта, върху практикуването на медицината и върху процеса на изцеляване на индивида и общността.

"Тя изцяло е фокусирана върху това да създаде и просветли една цялостна холистична картина на здравната ситуация на индивидите и се спира на социалните и културните фактори на здравето и здравеопазването като фактор в социално културното явление", допълни доц. д-р Маева. В България началото на медицината такава, каквато я познаваме е поставено още в периода на Османската империя, като навлизането на медицинското образование се случва през Възраждането. Промените са най-драстични след периода на възстановяване на Българската държава през 1878 г., когато започва създаването на големи болници.

Институтът по етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН е започнал да реализира проекта "Европейският Левиатан" през 2020 г. в сътрудничество с още три европейски научни института. Целта на проекта е да проучи развитието на медицината и промените случили се от двете страни на Желязната завеса. Учените са фокусирани в различни аспекти от културата и проследяват промените, които се случват от раждането до смъртта на индивидите.

"Темите са многобройни и все по-актуални с оглед на съвременните тенденции в науката. Те са свързани и с репродуктивна политика, обръща се специално внимание на хората и децата с увреждания и съответно институциите, в които са изпратени те. Имаме изследователи, които са фокусирани изцяло върху менталното здраве и лечението на болните. Една част от учените се съсредоточават върху възрастните хора и това, което се случва с тях в последния етап от живота им", каза доц. д-р Маева.

Цел на нейните изследвания е миграцията, етнически и религиозни общности и търсейки своето място в рамките на проекта е решила да обърне внимание на движението на медицински персонал в периода на социализма. По думите й от една страна погледът е насочен към развитието на медицинските кадри, а от друга страна как тази мобилност на медици се отразява на отделните локални общности и върху тяхното качество на живот.  

Подробности можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Никола Стоянов


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Едни от най-честите съдебни дела на потребителите в столицата – срещу "Топлофикация - София"

Едни от най-честите дела, които потребителите в столицата водят, са с "Топлофикация – София“, коментира пред Радио София адв. Кръстьо Кунчев. Преди да открие своя самостоятелна практика, той е работил в "Топлофикация – София“ като юрист и има наблюдения за водените дела от страна на дружеството. "Исковете, които "Топлофикация“ предявява срещу..

публикувано на 10.02.25 в 10:18

Течовете и грешките в разпределянето на сметките за вода и парно - за сметка на потребителите

Течовете по водопреносната мрежа се плащат от потребителите, грешките в разпределянето на сметките за топла вода и парно, също са за сметка на крайния потребител. Прекалено силното или пък неадекватно ниското напрежение, което подават електроразпределителните дружества към домовете на хората поврежда електроуредите. В повечето случаи..

публикувано на 10.02.25 в 09:04

Предимно слънчево, с температура в София около 4°

Днес ще бъде предимно слънчево, с разкъсана средна и висока облачност над Западна България. Преди обяд над източните райони облачността все още ще е значителна, но и там след обяд ще се разкъса и намалее до предимно слънчево, съобщиха от НИМХ. Ще духа слаб, в Дунавската равнина и Източна България до умерен вятър от изток-североизток. Максималните..

публикувано на 10.02.25 в 07:35

През фестивала оглеждаме живота си

Христо Христозов за някои акценти в Master of Art: "Фестивалът вече десета година показва филми, които не са масови. Но има общност от хора, ценители на това, което показваме. Тя не е малка, но филмите, които показваме, почти не се разпространяват. През фестивала оглеждаме живота си. Гледайки филмите, през разказа за твореца, се учим да живеем..

публикувано на 09.02.25 в 11:56
Ангелина Владикова и Силвия Трифонова

Толерантността се възпитава

Ангелина Владикова и Силвия Трифонова от сдружение Bridges ни запознават с Концерта на толерантността под егидата на Австрийското посолство, което от миналата година е партньор на събитието: "Сдружението е създадено преди 16 години - то е платформа за диалог между различните религии и култури. Всяка първа седмица на февруари, от 2011 е седмица за..

публикувано на 09.02.25 в 10:51

Нещо се случва, но не е наяве и в диалог с местните общности

Мая Цанева за рубриката "С деца на открито" на БНР и Сдружение "Безопасни детски площадки" ни запознава с ръководството , което СО са разпространили за да се превърнат училищните дворове в зелено споделено пространство: "Приветстваме тази нова програма, стартираща с обновяването на два училищни двора. Нямаме информация за архитектите, урбанистите,..

публикувано на 09.02.25 в 09:51

Художникът трябва да умее да беседва с природата

Лаврен Петров за изложбата на Здравко Александров : "От години сме приели мисията да представяме неговото творчество. Твърде малко бе времето за първата национална изложба миналата година и сега представяме 24 негови произведения в новия ни салон. Половината от тях не бяха показвани на националната изложба. Здравко Александров е оценен рано. Той е..

публикувано на 09.02.25 в 09:27