Националната награда за живопис “Захарий Зограф“ се завръща след 15 години пауза, с изложба на своите лауреати през годините, в галерия "Райко Алексиев", в навечерието на 50-тия си юбилей. Какво от половинвековната история по връчването на тази награда е важно да се припомни и днес, не само на ценителите, но и на по-младите почитатели на изобразителното изкуство, разказва в предаването „Радиокафе“, изкуствоведът проф. Аксиния Джурова.
„Наградата е създадена в началото на 70-те години, заедно с още една национална награда за живопис на името на Владимир Димитров-Майстора. Тези 2 награди бяха учредени във връзка с политиката, която Съюзът на българските художници предприе през тези десетилетия, за децентрализация на българското изкуство, т.е. излизането му извън пределите на столицата“, посочи тя и определи тази стъпка на СБХ като провиденциална, защото „от днешна гледна точка, ние не можем да възстановим българското изкуство в последните десетилетия на 20 век и началото на 21 век, без това, което е наградено от тези два града - Кюстендил и Самоков“.
„Специално за Самоков беше съвсем нормално да се учреди тази награда, защото е градът на българските възрожденци. Идеята беше да се види дали има приемственост между поколенията“, поясни проф. Джурова.
Според статута на наградата за живопис „Захарий Зограф“, тя е присъждана за най-значимите творби на художниците през съответната година, благодарение на което до днес са се съхранили едни от най-емблематичните картини: „Каин и Авел“ – на Дечко Узунов, „Бяг“ – на Ванко Урумов, на Атанас Яранов „Полет“ и много други.
„По никакъв начин не можем да възстановим нашето изкуство, без тези жалони в неговото развитие", категорична е проф. Джурова.
В експозицията, която е изложена на „Раковска“ 125, почитателите на изобразителното изкуство могат да проследят неговото развитие в различните етапи и стилове.
"Аз самата, която познавам и съм била почти на всички награди, за първи път виждам в такъв мащаб и така разгърната експозицията", твърди проф. Аксиния Джурова.
Тя призова община Самоков, ако има желание и възможности, да намери и постоянна площ, която да приюти експозицията.
„Ще дадат възможност не само на самоковци, но и на целия туристически поток, който минава през този град, изпълнен с история, да се види едно съвременно изкуство, което носи духа, не само на този град, но и на всичко създадено в България през вековете“, каза още тя.
Експозицията може да бъде видяна в галерия „Райко Алексиев“ на СБХ, от 16 май до 14 юни.
Още за ситуацията с културния туризъм, защо не се набляга на него, въпреки „глада“ и големия интерес, който се наблюдава в тази сфера - чуйте интересни подробности от интервюто на Димитър Ганев с проф. Аксиния Джурова.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..