София вече има улица, която носи името на алпиниста Христо Проданов, който е първият българин, стъпил на осемхилядник – връх Лхотце (8516 m), през 1981 г., и първият сънародник, изкачил връх Еверест (8848 m), през 1984 г., където и загива.
Инициативата е на гражданския комитет Историческа работилница „Люлин“, в основата на които са братята Светлин и Габриел Тачеви, както и Виктор Топалов от „Бохемска София“ (на снимката). Те са внесли предложението в Столичния общински съвет на 9 декември 2022 г., а месеци по-късно то е одобрено.
Така ул. "611-та" в ж.к. "Люлин 6" вече се казва "Инж. Христо Проданов".
Българският алпинист е живял в блок 618, вх. Г и на фасада през 2015 г. е поставена паметна плоча.
Процедурата по преименуване на улицата е облекчена от факта, че не се е наложило смяна в адресните регистрации на граждани.
За подписката в подкрепа на инициативата от сдружението са се свързали с широк кръг от интелектуалци - културни дейци, художници, архитекти, свързани с район „Люлин“.
„Това обогати нашата дейност, всички те бяха изключително впечатлени от това, което правим и ни помагат най-малкото с информация, необходима, за да може да развиваме историческото наследство на „Люлин“. Това не е просто работнически квартал, спалня на София. Напротив - целта ни е да създадем общност, в която всеки да чувства своята принадлежност. Само за 3 месеца успяхме чрез гражданска инициатива да преименуваме улицата, което е още един опит да отдадем почит на големия български алпинист“, каза пред БНР-Радио София Светлин Тачев, който е социолог и част от инициативния комитет.
При предварителното проучване някои люлинчани дори са коментирали, че Проданов заслужава негово име да носи много по-голяма улица.
Тачев разказа и за други интересни проекти, свързани със запазването на културно-историческото наследство на „Люлин“, по които работят в историческата работилница.
Може да научите повече от разговора на Ана Попова в звуковия файл.
В края на изборния ден в София протоколите и изборните книжа ще се предават на две места. В "Арена - София" - за 23-ти и 25-и многомандатни избирателни райони и в "Асикс - Арена" - за 24-ти многомандатен избирателен район. Заради гласуването за Европейски и за Български парламент очакването е процесът по предаване на протоколите да забави..
Днес България отново гласува. Този път за национален и за европейски парламент. Гласуването отново ще е с машини и с хартиени бюлетини , като номерата на партиите са еднакви и за двата вида избори. Изборният ден започна в 7.00 часа и ще приключи в 20.00 часа. Ако пред секциите има още желаещи, те ще могат да гласуват, но не по-късно от 21.00 часа...
Мъдрите хора казват “Познаването на историята е ключът към доброто бъдеще за един народ.” А когато говорим за българската история през вековете, има една личност, която излъчва светлина в тъмата и ни дава самочувствие. Тази личност е професор Иван Дуйчев. За неговите живот и работа ще ни сподели друг дългогодишен учен, филолог, експерт в..
Виктор Топалов за изложбата с фотографии от периода 1910-1915 г.: Разказът започва със сградата-домакин на събитието и хората,и историите около култовите сгради, останали и до днес. Коя е точната година на започването на строежа на Халите, каква е връзката им с Айфеловата кула, какво и къде е бил "Слугинския пазар" и каква е ролята му за получаване на..
Започна поредното четвърто издание на Фестивал на илюстрацията и графиката. Говорим с Васил Владимиров от организацията на ФИГ: "Това е и съкращение на фигура, но тази година се заиграваме с мъглата. Обръщаме внимание на размитите граници между фигуративното и абстрактното. Темата не ограничава авторите, но им дава посока. Участниците хем се вписват в..
Специалност „Моден дизайн“ на НХА в София и Филиала ѝ в Бургас представя дипломно ревю на студентите от Випуск 2024 година, на тема: „Трансформация“. Проф. Д-р Яна Костадинова - р-л на катедра Моден дизайн в НХА, проф. Майа Богданова и доц.Александър Гергинов ни въвеждат в събитието: На 13 юни представяме ревюто "Трансформация". Не беше лесно,..
40 години от българския подземен Еверест. Красимир Петков, спелеолог, за премиерата на филма за събитието: "Това беше експедиция в пещерата Жан Бернар в Савойските Алпи. Тогава бе най-дълбоката пропаст в света. Бяхме млади, стигнахме до дъното, снимахме чисто любителски филм. 1358 м бе дъното. В момента е седма в света. Спелеологията е изследване на..