По думите му възобновяемите енергийни източници са навсякъде около нас и ние като общество трябва да се възползваме от тях. Трябва максимално бързо да ги внедрим в нашето ежедневие, за да имаме едно устойчиво бъдеще и да имаме сигурност в живота на нашата планета. Факторите за по-изостаналите действия по отношение на ВЕИ в България са административните пречки и икономическият фактор свързан с инвестициите, посочи той. В момента соларните панели са най-достъпни, но д-р инж. Тодоров отбеляза, че те трябва да се инсталират на покривите, а не на земята, тъй като у нас тя е много плодородна.
"Анализите показват, че една такава инвестиция към днешна дата с цената на тока за бизнеси и за стопански потребители се изплаща ориентировъчно между 5 и 7 години, а за битови потребители между 7 и 8 години. Предвид предстоящото излизане на битовите потребители на свободния пазар, най-вероятно една такава инвестиция ще се изплаща много по-бързо", отбеляза той.
Освен това допълни, че за да не се възпира прехода на зеления процес трябва да се проведе силна информационна кампания по отношение на ползите от ВЕИ, пазара на електроенергия и Зеления преход. Един от административните проблеми за това, че не се поставят фотоволтаици на жилищни кооперации е, че Законът за етажната собственост не дава достатъчно свобода живущите да се кооперират. За да се постави такава инсталация на една многофамилна сграда е необходимо да има 50+1 съгласни. Енергията, която се генерира от този фотоволтаик чисто административно може да бъде ползвана за общите части.
"Ние трябва да влезем в т. нар. "модерни градове", тоест ние да имаме възможности за инсталиране на ВЕИ на покривите на тези сгради. Дали и как те ще бъдат оползотворявани по отношение на това, дали директно ще ползват енергията, или ще бъде от типа на "net metering", който се прилага масово в Европа, също така и инсталиране на зарядни станции пред входовете на блоковете с цел зареждане на електромобили, това са неща, за които ние започваме да мечтаем. По най-бързия начин тези неща може би ще влязат чисто икономически щем не щем в нашето ежедневие", сподели д-р инж. Тодоров.
Последните данни от доклада на ЕС по отношение на Енергийния съюз сочат, че за 2022 г. Има много голям дял на изграждане на фотоволтаични централи, като до момента те са с мощност 41 гигавата. Това е два пъти повече в сравнение с предходната година. По отношение на инсталирането на фотоволтаици България се намира в "златната среда", като сме на едно от челните места по нарастване на инсталирането им.
"Програмата, която върви в момента за финансиране на домакинствата за изграждането на фотоволтаици на покривите, за съжаление отново не е комуникирана достатъчно добре към обществото, за да може то да се възползва максимално добре от програмата и за да може изцяло да усвои средствата по програмата. Това, което виждаме от последните данни е, че може би ще останат не малка част неусвоени средства по тази програма", посочи д-р инж. Тодоров.
Той отбеляза, че в България не сме далече от приемането на закон, който да задължава новопостроените сгради да са снабдени с фотоволтаици, защото чисто конкурентно и икономически инвеститорите, които строят сгради одобряват тази идея.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството. През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..
Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:
Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..
Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..
С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..
Българка ражда на княз Александър Батенберг три двойки близнаци за 7 години Образован, строен, мъжествен, много красив, с бадемови весели очи, с тънки вежди, бяло лице с алени бузи и черни засукани мустачки, 22-годишният княз Александър Батенберг веднага прави много силно впечатление на всички, които се стичат да го посрещат на българска земя...
Над 78% от хората в България смятат, че учебните програми трябва да бъдат опростени като се намали обемът информация и да се наблегне на практически упражнения и формиране на компетентности . Това показва поредното изследване на общественото мнение в системата на образованието, в което участие имат и заинтересованите – родителите...