На 8 ноември, от 17 часа, Националният политехнически музей открива изложба, по случай 120-годишнината от рождението на инж. Цвятко Кадийски - пионерът на напояването чрез дъждуване в България.
Цвятко Кадийски-син разказа за изложбата за своя баща, в предаването „Радиокафе“.
Експозицията е част и от програмата, с която ще се отбележат 90 години от създаването на първия български Ротари клуб, на който инж. Цвятко Кадийски е един от петимата съоснователи.
Тя ще бъде открита от посланика на Чешката република Н. Пр. Лукаш Кауцки.
„Мястото на откриването на изложбата не е случайно. През 1957 година, сред група инженери възниква идея – да се създаде български Музей на науката и техниката. Това е днешният Политехнически музей и баща ми беше част от разширената работна група за създаването му“, споделя синът Цвятко Кадийски.
Дълго време музеят не е имал “дом“, където да се помещава, но пък е разполагал с 2 постоянни филиала – единият в Сливен, посветен на тъкачеството, а другият в Казанлък. Днес той се намира на ул. “Опълченска“ 66 в София. Музеят е изключително интересен, особено за деца и юноши, отбеляза Кадийски.
Експозицията, която предстои да бъде открита в утрешния ден, показва няколко страни от дейността на инж. Кадийски.
Основно това, че той е бащата на напояването чрез дъждуване, пионерът на изключително модерната за онова време, както и досега техника. По-ново е капковото напояване изобретено от Израел след 1948 година, разкри Цвятко Кадийски-син.
Той допълни, че „дъждуването“ или изкуственият дъжд, е бил последният писък на модата през 30-те години. Заедно със съмишленици като проф. Борис Илиев, проф. Димитър Атанасов и други, инж. Кадийски влага време и усилия, за да проправи път в осъществяването на тази идея, което не е било никак лесно в онези години.
Първата лабораторна инсталация е в Държавното опитно стопанство в Павлово, както е записано в един вестник тогава - „край София“.
Семейството на инж. Кадийски е било бедно. Той учи в Бърно, колебаейки се между кариерата на музикант и кариерата на инженер, а негов учител в гимназията в Сливен е бил известния тогава музикант Михаил Тодоров, който е и негов ментор дълго време.
„Баща ми свири в сливенския любителски оркестър, не просто свири, той е концерт майстор, а другият му учител е по математика, който е един от основателите на българската геометрия, проф. Димитър Табаков“, разказва Цвятко Кадийски. В крайна сметка баща му решава да учи машинно инженерство и заминава за Бърно, като най-евтиното място, където е можел да учи. Това се случва благодарение на стипендия от Славянския комитет на белогвардейците-емигранти в Чехия и неговата допълнителна работа като доброволен асистент в техниката. Успява да следва, но при пълна мизерия. На втората година от следването си бива забелязан от проф. Пишек, благодарение на отличния си успех, който постига без никаква езикова подготовка.
Изложбата показва негови записки на чешки език още от първата година на пребиваването му.
„Удивявам се на какъв великолепен чешки език той пише, колко правилно, още от първата година – кога се е научил, не знам“, разказва синът Цвятко Кадийски.
Благодарение на отличния си успех, той получава стипендия и бива освободен от такси, а през последната година в преддипломната му практика, с подкрепата на проф. Пишек, който е вицепрезидент на Ротари клуб Бърно, Кадийски получава стипендия и става първият българин с ротарианска стипендия. Под ръководството на проф. Пишек, той преминава практическо обучение в различни заводи, някои от които нямат нищо общо с машинното инженерство – обувните заводи в Злин, където се учи на съвременна организация на труда, практика в „Радион“ – заводи за радиоприемници, в Шкодовите заводи в Пилзен.
Завършва семестриално, но не се дипломира, заминава да работи във втория по големина чешки завод за земеделски машини. Проф. Пишек е имал идея да създаде в България представителство на чешката промишленост, каза още Цвятко Кадийски.
Инж. Цвятко Кадийски се дипломира през 1932 година и връщайки се в България поема представителството на чешките заводи. Това е и логичната връзка, поради която експозицията представяща неговата дейност ще бъде открита от посланика на Република Чехия у нас – Негово превъзходителство Лукаш Кауцки.
Изложбата ще остане в Националния политехнически музей в рамките на 2 седмици.
Чуйте още от разказа на Цвятко Кадийски за неговия баща, в звуковия файл.
Срещаме ви с личност, даваща смисъл и надежда на духовното начало у човека. Той вярва, че любовта, истината, правдата, мъдростта и добродетели са качествата, които човек трябва да изработи в себе си, за да бъде най-добрата си същност. Този човек наричат Учителя! Да представиш Петър Дънов - Учителя, създателя на Обществото на Всемирното бяло..
Как е изглеждала София през 1878-9? Изостанал град ли е бил? Къде е бил "Хендекът", ограждал града? Какво е било населението? Защо е намаляло преди да стане столица? Кои са махалите/кварталите: Язаджийска, Баш чешма, Драз и други? На всички и на други подобни въпроси, отговорите са в звуковия файл:
В тежък развод пламва любовта на биохимичката и юристът Ева Соколова е професор по биохимия. Специализирала е като Хумболтов стипендиант в Германия, а докторската си дисертация е защитила в Московския химикотехнологичен институт Менделеев.Йордан Соколов е изявен юрист, председател на Народното събрание, бивш министър на вътрешните работи,..
„Ех, магесническа му работа“ от Калоян Захариев - интервю с автора: "Писането ми отне малко време. Роди се без план, идея. Всичко тръгна от самосебе си. Главният персонаж е некромант. Тръгнах с идеята да бъде като Тери Пратчет, но реших да си измислям неща. Във Вселената няма правилен ред. Пиша нещо, което ми харесва, като пишеш един роман си мислиш..
Националната асоциация на доброволците в Република България организира безплатен уебинар на тема "Основни знания и умения за спонтанни доброволци за действие по време на горски пожари". Георги Влайков, директор ЦПО „Доброволец” с подробностите: "Планираме да запознаем доброволците как се работи на терен, какви са основите рискове, с каква лична..
Практически уъркшоп „Малка пермакултурна градина" - събеседник от с.Негушево е Михаела Танева от Фондация "Повей": "Стартираме поредица от практически насочени семинари, показваме различни начини да пшроизвеждаме собствената си храна и така да съживим мястото, училището. Вече е възстановено първото училище, с което започнахме преди години. Проектът..
Изкуственият интелект става нещо все по-всеобхватно и намира приложение във все повече сфери. През последните години той значително навлезе и в здравеопазването. „Да кажеш, че изкуственият интелект участва в нещо е като преди 20 години да кажеш, че софтуер участва в нещо“, смята Георги Къдрев – съосновател на две от революционните компании в..
Ясно