Войната през погледа на работещи в Тел Авив

Йонат Маймон от Кирят Шмона, сега живее в хотела помещаващ се в един от трите небостъргача Азриели: четириъгълен, квадратен и кръгъл, превърнали се в символ на Тел Авив. Ионат е сред бежанците не от юг (край Газа) , а от север, тъй като техният град е обстрелван от ракети на Хизбула. Майка е на две деца със специални нужди.

"Тел Авив е град, в който е много приятно да се живее. Тук хората приемат с отворени обятия всеки, все едно как изглежда и какви са религиозните му възгледи. Толерантен е и към изповядващите трите монотеистки религии (с консервативното им облекло и порядък), както и към хората с нестандартни сексуална ориентация с техните шарени, странни облекла. Евакуираха ни набързо. Едва успях да напълнят едно куфарче с най-необходимото (предимно за децата) и автобуса да ни отведе. Самотна майка съм. Двете ми децата ги приеха в тукашно специално училище. Не им бе лесно да свикнат с нови съученици. Аутисти са. Живеем тримата в хотелска стая, вече повече от 100 дни и не знаем, колко ще продължи. У дома има повече удобства за децата, но свикват и тук. В Тел Авив и се чувства, и не се чувства войната. Сирените и ракетите се чуват и виждат по-рядко, отколкото по двете граници. Но навсякъде има снимки на отвлечените и убити. Не само на площада на отвлечените, но и в ресторантите и кафенетата има по една маса, на която са поставени фотографии на някои от заложниците и е подредена така, както биха ги посрещнали като се завърнат. Междувременно има намаление - или дават безплатна храна и за нас евакуираните, и за облечените в униформи и носещи оръжие войнички и войници", споделя Йонат.

Олег Кимбов е от Харков. Пристигнал е в Израел за да избегне бомбардировките над своя град. Срещаме го в бензиностанция, където, въпреки че е транспортен инженер по професия, работи в автомивката. Буквално час преди срещата ни, имало отново сирена, заради обстрелване. В Израел няма специален закон за бежанците както в ЕС.

"Преди това бях във Варна. Мислех ,че тук ще е по-добре, но не е. Надявам се войниците и на Израел и на Украйна да победят в тези войни, които не те са започнали. Снаха ми (жена на сина ми, който е войник в Украйна) е бежанка във Великобритания. Но и на нея не й дават там да работи по специалността си. Добре, че е програмист и се труди дистанционно за украинска фирма, чието седалище е нейде из Европа. Иначе са добре настанени с внука. Той учи в английско училище. И в Тел Авив и в Лондон е хубаво, но мечтата ни е час по-скоро да можем да се върнем в Харков и там да няма война. И в Израел също", каза той.

На площада на отвлечените (става въпрос за заложниците в Газа) в Тел Авив, който е между Съдебната палата, Музея и градската библиотека, от другата страна са Операта и Камерния театър, където всяка вечер има по 5 спектакъла във всяка от малките му зали, се срещнахме с двама чужденци. Нюйоркската лекарка Ана Голдсберг е дошла в Израел за две седмици. Чула, че не достигат специалисти и се отзовала на зовът за помощ.

"Патоанатом съм. Разпределиха ме в болницата Ихилов. Война е и има много работа. Повечето от хората, на които правим аутопсия са съвсем млади, загинали войници. Много от тях, приживе са дарили органите си за трансплантация, за да могат да бъдат спасени други хора. Знам, че през октомври е имало работа, не просто много, а по-трудна. Било е важно да се идентифицират телата на загиналите. Пак са били предимно млади хора и родителите им са чакали да разберат дали децата им са убити, или отвлечени. В болницата, където ме приеха да замествам временно има доброволци лекари и медицински сестри и братя от цял свят. С различна специализация са. Помагат, защото част от местните лекари са мобилизирани, а и работата се е увеличила", отбеляза Голдсберг.

На един от митингите се запознахме с френския фоторепортер с испански корени от "Сипа прес" Жозе-Мария Ермодес. Той е особено колоритен с цветната си брада и нестандартно държание.

"Пристигам от украинския фронт. Бях там в Донбас и съм на път за Газа. От 12 години отразявам войни, но не е виждал толкова шарено и живописно сборище, като това на площада на отвлечените. Всеки град отразява войните по своему. Виждал съм места, където населението е скрито в мазетата или в метрото, но за първи път откривам народът да е по площадите, въпреки че продължават да го обстрелват с ракети. Предстои ми да направя фотографии и в Газа, споделя той.