През последните години идеята за безусловен базов доход става все по-актуална, въпреки че съществува от началото на ХХ век. С бързото развитите на технологиите и на изкуствения интелект, темата отново излиза на дневен ред. В няколко европейски държави - Швейцария, Финландия, Германия и Австрия се правят опити за реализацията й.
Все още няма публични данни за измерените ефекти и ползи от въвеждането на универсален базов доход за човека и обществото. Остава и въпросът откъде ще бъдат осигурени средства за нея у нас.
Към момента работещите българи са около 3 млн. души. Около 600 000 души в активна възраст са без работа или работят в черния сектор, сочат изчисленията на КТ "Подкрепа". Официалната статистика показва, че безработните у нас са около 130 хил. души или 3,5%.
Около 600 млн. лева на месец или 7,2 млрд. лв. годишно ще са необходими, за да бъдат включени 600 000 души в програма за базов доход от 1 000 лева на месец, обясни пред Радио София Атанас Кацарчев - главен икономист на КТ "Подкрепа", откъдето са изготвили анализ по темата.
„Идеята е през държавна програма да се извършва периодично плащане, което да замества заплата или обезщетение за безработица и да се предоставя на всички, без те да работят“, каза Кацарчев.
По думите му, ако се предоставят по 1500 лева месечно на човек, държавата трябва да отдели над 10 милиарда лева годишно.
„Което означава рязко нарастване на цялата данъчно осигурителна тежест върху работещите. Не е ясно откъде ще дойдат тези пари, а и не вярвам, че обществото ще го приеме под каквато и да е форма“ уточни икономистът.
Според него е възможно не държавата, а големите корпорации да поемат плащанията.
„Ние просто алармираме, че трябва да започне да се мисли, но мисленето не включва това да откажеш да приемеш действителността и накъде върви света, по-скоро да приемеш накъде върви света и да търсиш решение“, каза Атанас Кацарчев.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
"Разговор с психолог. Разбиране и преработка на детските емоции" - е акцентът на организираната тематична среща от Фондация "За нашите деца", която ще се проведе на 22 ноември с родители на деца от 0 до 7 години. Детето показва своите емоции още в утробата на майката, без да има представа и да осъзнава какви са те, това разказа в..
Макар днес да живеем значително по-дълго от нашите предци, основните причини за смъртност остават все същите социално-значими заболявания - сърдечно-съдови, невродегенеративни и метаболитни нарушения. “Когато говорим за анализ на един сложен процес, какъвто е биологичното остаряване, на клетките, тъканите, органите на човешкото тяло и на всички..
Отбелязваме Световната седмица за повишаване осведомеността за правилната употреба на антибиотици. През тази година темата е: “Антимикробната резистентност е невидима, аз не съм“ и има за цел да повиши осведомеността за въздействието на антимикробната резистентност върху живота на хората, като поставя пациентите в центъра на дискусията. Прекомерната и..
Българският фонд за жените отбелазва своите 20 години, 20 години подкрепа за правата на жените в България. Фондът е основан през 2004година от Станимира Хаджичитова и нейни съмишленички. Международната конференция “Феминизмът е за всички“ събра на 14 ноември представители на организации, подкрепени от Българския фонд за жените (БФЖ),..
Фондация за достъп до права (FAR) се присъедини към 29 организации, за да предупреди, че Пактът на ЕС за миграцията и убежището рискува да не успее да защити непридружените деца на границите на Европа. Въпреки че Пактът на ЕС включва редица гаранции за защита на непридружените деца, на практика той вероятно ще изложи децата на още по-големи рискове...
"Мълчанието на майките" е дългоочакваното продължение на криминалната поредица за инспектор Елена Бланко, от испанската литературна сензация Кармен Мола. Също както в предишните три книги – „Кървавата годеница“, "Пурпурната мрежа“ и "Годината на свинята“, историята е едновременно ужасяваща и съкрушаваща. Преводът и този път е на Анелия..
Даниела Белчева е от Варна, живяла е и е работила в Скандинавските страни и откакто си е в България създава фина, елегантна и стилна музика, най-вече на територията на джаза, но не само. За нея 2024 година преминава под знака на третия й албум “Naïve”. Той беше представен в съпътстващата програма на Международния музикален фестивал „Варненско лято“,..