Резултатите от наскоро представено изследване за музикалните навици на българите, повдигнаха широка дискусия за съотношението на различните музикални стилове.
Повече за това как е провеждано то и каква е идеята, разказаха събеседниците в БНР-Радио София: Петя Точарова – изпълнителен директор на Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) и Димитра Воева от "Тренд".
"Идеята идва от БАМП, защото за нас като асоциация и за нашите членове е много важно да знаем какви са предпочитанията на българското общество – като стилове, начини на слушане на музика, дори като различни вселени за общуване с музиката, което от своя страна е важно за нашите бизнес модели и решенията, които се взимат в звукозаписната индустрия", посочи Точарова.
Оказа се, че в годините не е правено подобно широкообхватно проучване, допълни тя.
"Съществуват отделни проучвания, но много по-частични или фокусирани към един конкретен въпрос, затова решихме, че можем да работим по едно такова проучване. Естествено след това неговите резултати ще бъдат на разположение на целия музикален сектор и на цялото общество, като всички звена от сектора ще могат да се възползват от тези резултати и да направят своите изводи и заключения относно приоритетите си", поясни още Точарова.
Освен най-коментираната тема - кой музикален стил българите слушат най-много, изследването е много важно и с това, че разглежда още много важни аспекти за начина, по който музиката присъства в живота ни – къде и как я слушаме, помага ли тя за доброто ни настроение.
"Заедно обсъждахме въпросите като взехме предвид и международни проучвания правени по темата. Надявам се да сме успели да откроим най-важните неща. Разбира се, фокусът на вниманието пада върху жанровете, но има и много любопитни неща, които показват картината на нагласите в момента и културата за потребление на музика изобщо“, подчерта Димитра Воева от "Тренд".
Трябва да кажем все пак, че музиката в България най-често достига до потребителите чрез радиото и телевизията, все още платформите отстъпват спрямо тези традиционни източници, отбеляза тя.
По думите на Воева, музикалните вкусове се възпитават и тук има роля всеки един от нас, ако искаме да се подобри картината, която имаме до момента.
Проучването е проведено в периода между 22 ноември и 9 декември 2023година, направени са общо 1010 интервюта, комбинирани са два метода - онлайн и лице в лице, сред респонденти на възраст между 16 и 64 години.
"Статистиката не означава, че по-възрастните хора не слушат музика, но за да имаме възможност да съпостави къде стои България, сме се ограничило до тази възрастова група - уточни Димитра Воева. - Близо 46% от участниците в проучването са посочили, че слушат музика ежедневно, мнозинството от тях се съгласяват, че тя въздейства на настроението им и ги кара да се чувстват по-добре.".
Още интересни аспекти, чуйте в разговора на Лили Големинова в звуковия файл.
Статистическите резултати от посоченото проучване вижте тук.
Днес вятърът от юг ще се усили и ще бъде умерен и силен, в Предбалкана и в близост до северните склонове на планините от Южна България - бурен. Облачността ще бъде разкъсана, значителна над западните райони, но след обяд от северозапад бързо ще започне да се увеличава, съобщиха от НИМХ. Максималните температури ще бъдат в много широки граници – от 6°-7° в..
"Разговор с психолог. Разбиране и преработка на детските емоции" - е акцентът на организираната тематична среща от Фондация "За нашите деца", която ще се проведе на 22 ноември с родители на деца от 0 до 7 години. Детето показва своите емоции още в утробата на майката, без да има представа и да осъзнава какви са те, това разказа в..
Макар днес да живеем значително по-дълго от нашите предци, основните причини за смъртност остават все същите социално-значими заболявания - сърдечно-съдови, невродегенеративни и метаболитни нарушения. “Когато говорим за анализ на един сложен процес, какъвто е биологичното остаряване, на клетките, тъканите, органите на човешкото тяло и на всички..
Отбелязваме Световната седмица за повишаване осведомеността за правилната употреба на антибиотици. През тази година темата е: “Антимикробната резистентност е невидима, аз не съм“ и има за цел да повиши осведомеността за въздействието на антимикробната резистентност върху живота на хората, като поставя пациентите в центъра на дискусията. Прекомерната и..
Българският фонд за жените отбелазва своите 20 години, 20 години подкрепа за правата на жените в България. Фондът е основан през 2004година от Станимира Хаджичитова и нейни съмишленички. Международната конференция “Феминизмът е за всички“ събра на 14 ноември представители на организации, подкрепени от Българския фонд за жените (БФЖ),..
Фондация за достъп до права (FAR) се присъедини към 29 организации, за да предупреди, че Пактът на ЕС за миграцията и убежището рискува да не успее да защити непридружените деца на границите на Европа. Въпреки че Пактът на ЕС включва редица гаранции за защита на непридружените деца, на практика той вероятно ще изложи децата на още по-големи рискове...
"Мълчанието на майките" е дългоочакваното продължение на криминалната поредица за инспектор Елена Бланко, от испанската литературна сензация Кармен Мола. Също както в предишните три книги – „Кървавата годеница“, "Пурпурната мрежа“ и "Годината на свинята“, историята е едновременно ужасяваща и съкрушаваща. Преводът и този път е на Анелия..