Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Рекордно ниски нива на безработица в България

Динамиката на безработицата и свободните работни места, регистрирани от Агенция по заетостта ясно сочи, че през 2023 г. българският пазар на труда върви към стагнация. Към същия извод водят и новопубликуваните резултати от наблюдението на работната сила на НСИ. Докладът сочи, че няма значителни положителни или отрицателни изменения нито в безработицата, нито в заетостта, а все по-ясно личат дълбоките структурни проблеми на трудовия пазар.

Подробности пред Радио София разказа Адриан Николов, част от екипа на ИПИ от 2017 г.

По думите му пазарът на труда в България върви на стагнация. Това, което се случва при нас е, че има работна ръка, но тя е неквалифицирана и с нежелание за работа.

"В момента безработните са много малко. Ние толкова не сме имали никога на практика в последните 30 години. Говоря за едни числа от порядъка на 140-150 хиляди души според регистрацията на Бюрото по труда", каза Николов. Той допълни, че в пика на ковид пандемията регистрираните безработни са били около 300 хиляди.

Николов сподели, че това, което него го притеснява са трайно безработните, които наброяват между 30 и 50 хиляди души:

"За тях решение няма. Това са хора с много ниско образование, не са релевантни на съвременния пазар на труда, по-възрастни, в слабо икономически части на страната."

Той заяви, че ефектът на миграцията отчасти е с потискане на доходите на местните хора, въпреки, че научната литература не може да стигне до еднозначен извод за това дали и в какви случаи миграцията води до задържане на ръста на заплатите. В нашия случай това не е вярно, тъй като виждаме запълване на работни места с мигранти, които трайно не могат да се запълнят от българи. Класическият пример в последните години е туристическата индустрия по Черноморието, където граждани от трети страни - украинци, грузинци, молдовци успяват да намерят своята заетост", сподели той.

Не е ли проблем на работодателите това, че държат по-ниски възнагражденията за да могат да се възползват от по-евтината работна ръка от чужбина?

"От 2020 година насам ние виждаме едно трайно завръщане на българи от чужбина", каза Николов и уточни, че в момента работодателите няма да са способни да оптимизират по някакъв начин своята дейност, тоест да преценят, че могат да свършат работа с по-малко хора.

Той отбеляза, че образованието е един от факторите за безработицата. Всеки трети, който е необразован е безработен, това сочи статистиката. Относно използването на Изкуствения интелект Николов каза, че AI все повече замества труда на креативните специалисти и увеличава тяхната производителност.

Николов посочи, че в България всички средства за активните политики за Пазара на труда са насочени към временна заетост:

"Вземаме един човек от Бюрото по труда и го слагаме някъде на работа, вместо да го запишем на курсове по български език."

Според думите му България е с най-нисък дял на хората, които преминават квалификация.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Никола Стоянов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - Музей на българския спорт

Разговорът е с Катя Иванова - уредник на Музея на спорта в София. Дама, която заедно с нейния екип, носи вдъхновение и увереност в бъдните спортни успехи на нашата страна! Снимки от Музея на спорта може да откриете в описанието на епизода. С уговорката, че най-добре да го посетите лично. Припомням - намира се в сградата на Сектор А на..

публикувано на 27.04.24 в 16:00
Никола Фурнаджиев

Адресите на любовта - Никола Фурнаджиев

Поетът Никола Фурнаджиев и съпругата му са бохеми цял живот За поета Никола Фурнаджиев, Христо Радевски казва: “С него можеш да вървиш през цветя и тръни, да си сигурен и спокоен, да ловиш риба, да пиеш вино и да разделиш последната цигара. От близостта с такъв човек ти винаги се чувстваш виновен за това, че вземаш, а не можеш да дадеш“. Със..

публикувано на 27.04.24 в 14:00
Надя Розева

Как изкуството може да гради мостове

Надя Розева – за медалната скулптура и голямата си експозиция в Скопие: Надя Розева е художник, но твори основно в една много специфична ниша – медалната скулптура. В момента в 4 от залите на Националната художествена галерия в Скопие е подредена нейна изложба, която се радва на голяма посещаемост, медийно внимание и сериозен интерес в..

публикувано на 27.04.24 в 13:00
Божана Славкова

Поезията е откровение

Стереотипи и очаквания към жените в литературата – продължаваме дискусията, която започна Литературна агенция София на срещата им на 25.04 с дами от българската литературна сцена. С нас е  Божана Славкова – първият български автор спечелил най-големия международен конкурс за поезия Mili Dueli със стихотворението „Дървото с некролозите“: Ето и..

публикувано на 27.04.24 в 11:56

Изчезват ли врабците

Броим врабчетата на 27.04  – интервю с Димитър Градинаров , експерт природозащита към „Българско дружество за защита на птиците“: "Идеята на кампанията е да привлечем вниманието към изчезването на врабчетата. Освен домашните са испанските, които гнездят в гнезда на щъркели и евентуално полските. Навремето имаше струпвания в крайните квартали,..

публикувано на 27.04.24 в 10:30
Андрей Илиев

Какво търси поколение зет

Конференцията Gen Z rEvolution e мястото, на което се срещат бизнсът и Gen Z – интервю с организатора, Андрей Илиев: "Mного е удовлетворяващо. Резултатите и разчупиха стигмата, и потвърдиха някои очаквания. Ако преди години младите не са имали толкова възможности, сега те са много. По-важното е работодателите да дадат възможност да бъдат..

публикувано на 27.04.24 в 09:48

Младите и ЕС

Трябва ли ЕС да включи младите хора при вземане на решения – интервюта с  Никол Делчева – председател на студентски Клуб „Европеистика“ към СУ ; ·   Виктор Михайлов и Искра Лазарова – членове на студентския Клуб „Европеистика“ към СУ : "В училище тези теми не се повдигаха. Влизането ми в специалност "Европеистика" ми помогна..

публикувано на 27.04.24 в 11:00