"Дом за начинаещи" е роман от Емануил А. Видински – писател, редактор на "Литературен вестник" и музикант. Именно този роман, днес, 35 години след падането на Берлинската стена ни връща към една история от 90-те, между Германия, България, Източна и Западна Европа, през погледа на едно момче, което живее в сиропиталище за известно време в мултикултурна среда. Една лична история.
Оказва се, че когато Берлинската стена пада през 1989 година, по границите на различните държави като гранични съоръжения е имало около 150 физически заграждения. Днес, по данни на Световната банка от 2015 година, има 700 такива.
"Мотивацията ми да напиша тази книга датира от времето на ковид кризата и затварянето на обществото, ограничаването на комуникацията и физическия досег с други хора, близки, далечни без значение. В този момент в мен много силно заработи темата за паметта. Започнах да препрочитам някои книги и да мисля за паметта, която си отива, която не успяваме да запишем, да предадем някъде, тя с нас си отива, отива си всичко, което сме преживели и това започна да ме тормози", споделя писателят.
Той решава да направи нещо, за да съхрани тази памет. Започва да си води дневник.
"Но дневникът е нещо много лично, той може да бъде видян от други, но може и никога да не бъде видян, защото обикновено ги пишем за самите себе си, но не е така с литературата, не би трябвало да е така", отбеляза Видински.
Прочита трилогията "Пушачът", която разказва за един детски дом в Русия и остава възхитен от начина, по който е написана книгата, лишена от елементарни трикове, които впечатляват.
"Казах си, че и аз бих могъл да напиша такава книга и то от първо лице и отново за един капсулиран свят", добави той
Да се завърнеш в дома на начинаещите години не е никак лесно начинание. Лицата често са избледнели, а стаите – обгърнати в паяжини. Но точно някъде там, в ъглите се крие ключът на живота ни, който ще отваря всички залостени впоследствие врати.
В романа си Емануил А. Видински сякаш прави точно това: завръща се към мястото, където е бил някога, за да открие мястото, където е днес.
"Всъщност смятам, че историите и нашите преживявания трябва да бъдат разказвани, защото те придават колорит на живота. И някак си е много тъжно, да държим целия този колорит, който сме преживели, цялото това знание за себе си", споделя той.
"Седнах и започнах да пиша. Първоначално мислех да напиша разказ, като продължих, мислех да напиша новела и някъде след стотната страница си признах, че може би пиша роман. До тогава ме беше страх да го призная пред себе си, да не би да се самоурочасам", разкрива писателят. И добавя:
"За свободата като дом за начинаещи, в който единственото сигурно нещо е несвободата."
Доколко човек може да се адаптира към тази среда, доколко остава чужденец?
"Хората са различни, те не са като теб и това не бива да те плаши, да предизвиква у теб свиване, страх или агресия. В този дом имаше толкова много различни хора – като пол, като възраст, като ментално състояние, като интереси, биография, характери, че ти неминуемо усвояваш това знание, че светът е пъстър и ти си част от тази пъстрота", изтъкна Емануил Видински.
В събота, 6 април 2024 г. е една от Литературните срещи в "Топлоцентрала" от 18 часа, където Емануил А. Видински ще вземе участие, заедно с други писатели със сходни романи. Темата на дискусията е "Българският роман на порастването".
Чуйте още от разговора на Даниел Ненчев в звуковия файл.
Вяра Мацева e юрист, референт в Народното събрание, пътешественик и треньор. Заедно ще се разходим до приказна Болоня : "Бях в средата на януари, не е приятно да се пътува в Европа, но в Болоня е приятно. Един град, излязъл от приказките. Портиците са една от емблемите му. Всичките са различни, усещаш, че вървиш в коридор. Те се появяват още в..
Д-р Мариета Караджова ще ни разкаже повече за постурологията и училището по постурология: "Школата е по италианския модел, школата в Рим, където се обучихме. Тя е за хора с медицинско образование, които да оценят по стойката проблемите на човека. Това е надграждане. Няма ограничение във възрастта. Някои имат 1-2 специалности. Гледаме тялото като..
Представяме един нов документален филм – "И стигнаха до края на света", разказващ за потомците на българи в Аржентина. Райна Манджукова от Агенцията за българите в чужбина разказва: "Ако имахме достатъчно средства можехме да правим за всяка българска общност в чужбина. АБЧ подкрепи реализацията на проекта след като две трети от работата бе свършена...
В " Историята оживява" говорим за хижа Камен дел и слушаме членове на Туристическо дружество "Камен дел", включително и как пеят: Петър Панков, член на ТД Камен дел: "За 18-и път правим и маратона до Черни връх. Още преди 1934 млади боянци са решили да направят туристическо дружество, те са и членове на читалището. Още при основаването решават, че..
Малките пет кьошета: Видни политици и хора на изкуството са сред първите му знатни жители. От Стефан Стамболов и д-р Кръстев до Екатерина Каравелова и Димчо Дебелянов. Къде е бил "тихият двор с белоцветните вишни"? Каква трагедия се разиграва там и още други подробности за съдбата на мястото, последователно пивница, впоследствие - разрушена - в..
Радиоразказ в четири действия за любимите жени на Ламбо В Адресите на любовта проследяваме малка част от сложния, но изпълнен с уважение към жените емоционален живот на незабравимия Стефан Данаилов, който беше не само популярен актьор, но и хубав, земен човек. В унисон с любимия му театър, разказът е в четири действия с музика..
Театър-студио 4xC, в партньорство с "Алма Алтер", с подкрепата на Европейския Корпус за Солидарност и Софийския университет, ви кани на едно предизвикателство за духа, тялото и въображението – 24-часовия Нон-Стоп Театрален Маратон. Валерия Димитрова с подробностите: "Това е 22-о издание. 30 актьори и 70 души публика, вкл. представление, което..
Значителна облачност с дъжд
Облачно
Предимно облачно
Променлива облачност; възможно е да превали