"Ние миналата година подадохме документи към Агенцията по акредитация и направихме първия прием на медицински сестри. Основният ни мотив за това наше решение е на първо място огромният дефицит от такива специалисти в България, в ЕС и света. Вторият мотив е това, че при нас традиционно от над 75 години се извършва обучение в една друга специалност - "Кинезитерапия", или "Физиотерапия", както е по света. Ние имаме съответния ресурс от преподаватели и условията за да започнем това обучение."
Той отбеляза, че по тази специалност кандидатите не са много и интересът към нея не е толкова голям, което е в противовес на огромната нужда от обучени кадри. Бройките определени като държавна поръчка вече са попълнени, като има и студенти, записали се платено обучение. Проф. д-р Мазнев отбеляза, че професията е тежка, а заплащането не е много голямо, което е основната причина за ниския интерес към специалността.
"От една страна всяка здравна система е призвание, но от друга страна всеки един човек го интересува и заплащането. Този мит, че медицинските сестри като цяло получават много ниско възнаграждение, слава Богу вече не е така, защото големите болници, които имат достатъчен финансов ресурс осигуряват едни прилични доходи на тези специалисти. Що се касае за по-малките болници, там нещата наистина не са добре и интересът и намирането на хора за тази специалност са много трудни. В системата работят изключително много пенсионери, в което няма нищо лошо, но все пак не може да се разчита изцяло на хора над 65 годишна възраст", сподели той.
Приемът на кандидат-студенти стартира в края на юни 2024 г. с дипломата за средно образование и матура по биология. Който няма издържана матура може да се яви на изпит, а третият вариант е с оценка от дипломата. Намирането на работа след завършване трябва да е ангажимент на всеки университет, подчерта проф. д-р Мазнев:
"Нашата амбиция е да осигурим работа на завършващите във водещи лечебни заведения в България, където и условията на труд и заплащането са много добри. Ние се грижим не само за това, което ще се случи след 4 години, а се грижим и за самите студенти - предоставяме добри условия за обучение, общежития, поемаме таксата за обучение. Имаме договори с болница "Токуда", също така от тази година и с болница "Вита" така, че заплащането на една голяма част от кандидатстващите да бъде поето от тези болници под формата на стипендия."
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..