На 13 май 2024 г. Националният политехнически музей навърши 67 години от своето създаване.
По този празничен повод неговият екип кани жителите и гостите на столицата на специално подготвената нова изложба "310 години пишеща машина“ (визуална история). Повече за еволюцията на пишещата машина и приносът й за човечеството, разказа кураторът Младен Манев.
"Всяка година се опитваме да отбележим нашия рожден ден с някаква тематична изложба“, посочи Младен Манев.
Еволюцията започва през 1714 г. Тогава в Англия се появява първият патент на някакво устройство, пишещо и транскрибиращо букви, но това е само патент. Първата сглобена, асамблирана пишеща машина се появява на пазара 160 години по-късно, през 1872 година.
Пишещата машина е уникално явление в историята на техниката. Едва ли има друго подобно техническо приспособление, подпомогнало толкова човешкото развитие, образование и комуникация през последните три века. Съпоставима е единствено с откриването на електрическата енергия и приложенията ѝ в техническото развитие и технологиите.
Тя революционизира индустрията като става едно от най-широко произвежданите технически приспособления в световен мащаб, преди появата на смартфоните. Тази иновация създава изцяло нов сектор на заетост - длъжността офис служител/служителка и бележи началото на равнопоставеност между половете.
Пишещата машина служи и като катализатор за еманципацията на жените. Благодарение на нея жените навлизат масово в работна среда, придобиват независимост и финансова стабилност. Приспособлението предоставя възможност на милиони жени да изразяват своите идеи, да допринасят за обществения дискурс и да участват пълноценно в различни аспекти на живота.
Нещо повече, пишещата машина се превръща в неразделен спътник на някои от най-великите автори в европейската и световна история. Много известни писатели използват тези приспособления, за да създадат литературните шедьоври, които днес познаваме. Техният избор да пишат на пишещи машини не е случаен - те ценят надеждността, прецизността и лекотата на използване на тези устройства.
„Телефоните, интернета, комуникацията и писането са нейното съвременно наследство в средата на 20 и 21 век. Благодарение на пишещата машина създаваме изцяло нова индустрия“, посочва още кураторът
Основното, което пишещата машина даде и продължава да дава на света и което завинаги ще остане в историята, е, че благодарение на нейната технология тя спомага за глобалното ограмотяване на населението.
От 1905 година, докато не навлиза компютърът, пишещата машина е най-отгоре в пирамидалната йерархия, отбеляза Младен Манев.
Експозицията може да бъде видяна в Националния политехнически музей до края на годината.
От тракането на клавишите до уникалната ѝ естетика, трайната романтика около пишещата машина продължава.
Още от интересния разговор на Христина Иванова, чуйте в звуковия файл.
Кремена Николова - Флор от Софийската филхармония за предстоящия концерт на Филхармонията с полемичната за връзката си с Путин оперна дива Анна Нетребко: "Изключително щастливи сме да сме партньори на концерта на Анна Нетребко като съпровождащ оркестър. Изборът на нашия оркестър не е случаен, партнирахме ѝ в Букурещ с почти същата програма, основно -..
Проф. Илия Граматиков от Музикалната академия за лекцията си в СГХГ към изложбата "Европа в България": "Важно е да се подчертае, че това няма да е специализирана музиколожка лекция, тя е отворена до широка публика. Провокация и вдъхновение за мен бе изложбата. Доколко присъства музиката в тези картини? Кога и как се осмисля професионалната..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Облачно