3D мапингът е създаден от Полина Герасимова (Poliforma), а визуалният разказ е посветен на езика и идентичността.
„Следвах цялостната концепция на проекта на „Прочети София“ – „Скритите букви“. Старах се начинът, по който е направен 3D мапинга да бъде същия, по който са представени самите букви в този проект“, каза пред Радио София Герасимова.
Проектът „Скритите букви“ започва през 2018 г., когато в София бяха разположени 14 пейки във формата на онези букви от азбуката (Б, Д, Ж, З, И, Й, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, ь, Ю, Я), които нямат графичен аналог в латинската и гръцката азбука. Именно тези букви представляват голям интерес за хората, които не използват кирилицата, обясни авторът на 3D мапинга.
„Това е проект, който най-добре се случва на този прекрасен празник - 24 май. Ще започне на 23 май от 21.30 ч., като ще се редуват прожекция и музика до 00.00 часа. Така последната прожекция ще бъде точно в навечерието на празника“, обясни Полина Герасимова.
Тя добави, че 3D мапинга е изработен по нетрадиционен начин, като почти не е използвана 3D анимация. Основно са рисувани текстури върху сградата, а анимацията е изцяло в 2D.
„За мен беше предизвикателство да го изработя по този начин, да се съобразя с визуалната концепция, която е използване само на един цвят“, каза Полина Герасимова.
От 2019 г. градската инсталация от пейки-букви пътешества под името „Българските букви“. До момента проектът е представян в Париж, Рабат, Берлин, Пловдив, Будапеща, Брюксел, Единбург, Мюнстер, Нотулн, Гент, Брезник и Сеул. Те представят историята на кирилицата и включват преведени стихотворения на 28 български поети.
От 20 май пейките-букви, които са в основата на проекта, гостуват в Прага, по инициатива на Българския културен институт в чешката столица. Те ще останат там до 7 юли 2024 г.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Снимки: Яна Лозева
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..