"Генът на съмнението" на Никос Панайотопулос излезе на български

Такъв свят описва дръзкият гръцки писател Никос Панайотопулос в романа си "Генът на съмнението". Книгата излезе от печат на 17 юли на български, с логото на издателство ICU и в превод на Ирена Алексиева. Никос Панайотопулос е роден в Атина през 1963 г. Автор е на сборниците с разкази Вината на материалите (1997), Почерк (2016) и Неспокойни тела (2020), както и на романите Дневникът на един извънземен (1998), Генът на съмнението (1999), Икона (2003), Децата на Каин (2011) и Съвсем сам (2018), издаден първо във Франция, на френски език, в поредицата "Какво означава животът за мен" на издателство Editions du Sonneur. Подробности разказа издателката Невена Дишлиева-Кръстева.

"Никос освен писател е и драматург, кинаджия, консултант по писане на сценарии за кино. Един много колоритен и прекрасен гръцки автор, много сърдечен човек също така. Срещнах се с него благодарение на моята приятелка Зорница София, която знаем също се занимава с кино и която неведнъж е работила заедно с него по сценарни проекти. И всъщност през киното книгата стигна до мен. До момента нищо негово не е издавано в България, той има 5-6 романа, много пиеси и неща свързани с киното", сподели тя.

По думите й книгата е много кинематографична и Зорница София е решила да направи сериал по нея.

"Действието се развива във втората половина на 21 век, тоест в нашето съвсем близко бъдеще. Много е странно как се напасват нещата в средата на 20-те, пише Никос преди десетина години, защото романът тогава излиза. Тогава има колосална криза в литературния и издателския свят, а тази криза отприщва поредица от всякакви събития и сътресения", каза Невена Дишлиева-Кръстева.

Тя поясни, че "ядката" на романа е "съмнението само по себе си като понятие и част от нашето ежедневие, ако се елиминира от живота ни до какво може да доведе".

"Когато хората знаят своето предначертано бъдеще и нямат никакви съмнения, то се отразява на всички нива на възприятия, на отношенията между хората. Наистина това води до страшни сътресения в обществен план", сподели издателката. И добави:

"Не искам да сравнявам с големите класики, но усещането докато четем е за едно дистопично минало, което изглежда притеснително близко до реалността ни. Истинското въздействие на тези дистопични романи е, че те всъщност предричат нещо, което има ядка в настоящето. Всичките тези творчески кризи и взаимоотношения между автори, които са не особено чисти, или има завист, има надпревара и какво ли още не, всичкото това изкристализира по много интересен начин."

Невена Дишлиева-Кръстева поясни, че ако човек е самовлюбен и не иска да види някои истини за себе си, по-добре да не чете книгата, за да не се натъжава. Освен на български романът е преведен на 7 езика.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.