Има ли разлика между купуването и четенето на книги? И за консуматорската тенденция, която се засилва от все по-атрактивния външен вид на книгите, които често служат само за декорация - Деси Иванова от Trouble Bakers:
"В ядрото си продължаваме с идеята за стимулиране на четене чрез храна, но започваме повече събития. "Смълчан читателски клуб" е вече припознат, следва Брънч с кауза. Подобни интерактивни събития липсват. Важно е да се срещаме с различни читатели, да разширим кръга си. Общите неща са, че ни пука за книгите.
Предпочитам да купувам книги. Има култура на купуване. Не е толкова лошо да събираш книги, но да се замислим защо искаме да купуваме книги. Купуването е едно, четенето е друго. Не е нужно всяка книга, която се чете да се купи. Мога да си позволя да кажа да не се купува. Купуването безразборно не води до четене.
За мен броят на книгите абсолютно не е важен. Нормално е да прочетеш за удоволствие по една на месец. Важното е колко книги осмисляме. Художествената литература казва истината чрез измислица. Само читателят определя какво е важно за него. Тази година съм си купила 3-4 книги, прочела съм половината, но също прочетох и много непрочетени от библиотеката ми.
Много съм се полъгвала по корици и съм имала невероятни провали. Признавам си, не съм по препрочитането. Всеки има лична история, свързана с четенето. Първо прочети книгата и после реши дали да я купиш."
Темата няма да бъде завършена ако не включим и представител от някоя от градските библиотеки. ЧитАлнЯта не е класическият пример, но те са най-близо до хората и техните интереси. Слушаме Адриан Петков:
"Интересът към книгата не отслабва. Хората предпочитат да имат достъп до по-нова литература, но бюджетите на обществените библиотеки не винаги им го позволяват. На ден се заемат минимум по 20 книги от нас. Фондът ни е малък. Числата от миналата година се запазват. Посетителите при нас съм виждал и в други публични библиотеки. Има устойчив тренд. Най-много се търси нова българска литература.
Лятото се предпочитат по-леки жанрове - за четене и за носене на почивка. Времето, прекарано с книга е като време, прекарано с добър приятел. Да трупаш вкъщи не е маловажно - домовете ни, уви, не се увеличават. Взимането от библиотека създава общностен, дори клубен дух. Единственият начин да се получи читателска карта при нас е да дарите книга, издадена в последните 10 години. Книгите ни са около 7000, читателите са 4000."
За предстоящата премиера на "Веселата вдовица" в Националния музикален театър говорим с двама от "виновниците" за събитието. Началото е със Стефан Илчев, един от солистите: "Подготовката е много голямо преживяване - никога не знаем какво да очакваме. Режисьорът Валентин Ганев много разбира целия процес - музикалния, заедно с визуалния. Благодарение на..
Албена Ненкова има зад гърба си няколко книги – трилогията за „Софиянката, която слага всичко в тигана“, книги за виното и книга за ракията (с разкази по тази интригуваща тема). Родена в София, израснала като малка в Ловеч при баба си, Албена живее интересен и пълнокръвен живот. Така е и като човек. Била е в националния отбор по синхронно..
Приемаме, че информирането е нещо добро, но знаем, че всичко има две страни. Досега обаче никой не е поглеждал на този процес както п роф. Ювал Харари. Той хвърля сянка на съмнение върху това твърдение, казвайки, че под информация се разбира: 1. това, което ни дава знания за света, а 2. – това, което подрежда света. В единия..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”:
Как се казва сега кварталът, кой носи орлите, откъдето започва и още любопитни неща - в звуковия файл: И още: кои са сградите на "портата" на т.н. "трета извънградска част"? Какво е имало на мястото на Полиграфическия к-т? Още подробности от спомените на майката на Драган Тенев, който разказва за обитателите на квартала, в който прекарва почти 70 г...
В рамките само на една година телевизионната легенда Иван Гарелов губи и двете си съпруги, които обича - бившата и настоящата. И Василка Гарелова (запазва фамилията му след развода, заради двете им деца), и Донка Стамболийска са журналистки. Но само дама със същата професия би могла да разбере отдадеността на работата и рисковете, които поема..
Мая Бочева-Уики, художник-илюстратор и издател на детски книги-игри представя д ебютния си късометражен анимационен филм „Кой светна Луната?“, реализиран с подкрепата на НФЦ. Филмът вече е с номинация за „Златен ритон“ и е създаден по едноименната книга, с която децата ще се запознаят след прожекцията (1 март, 17 ч., вход свободен - сцена Централни..