Силвия Терзиева и Елена Калайджиева от най-джазовото читалище в Банско, където е студиото ни, както и миналата година по същото време, разказват какво става след фестивала:
"Джазът минава и си заминава, читалището си остава. Джем-сешъните при нас бяха интересно предизвикателство. На 130 години сме, първото име е "Селска почивка", по-късно е "Развитие", от 1979 е в новата сграда с новото име "Н.Й.Вапцаров".
Под покрива ни има различни поколения и дейности, чувстваме се като голямо семейство. Културната ни програма през лятото е изключително активна от април до ноември, после е зимната. Езиковата бариера се счупва точно тук. Децата от чужд произход първо научават банския диалект тук и после учат литературния в училище. Диалектът е изключително колоритен.
Помня първото издание на фестивала - местните първоначално бяха стресирани и после имаше избирателно елемент на харесване. Бабите на седенките ме питаха "много джангър на площада, караха ли се или свиреха?" Идваха с празничните си одежди на площада. Така се вплетохме. Фестивалът е емблема.
Имаме много гостуващи, но и местни спектакли. По-артист от банскалия, човек, който си прави шега със себе си, едва ли има - това ни е отвътре. Не ни стига салонът за публиката. Разгръщаме в първия уикенд на септември банските традиции и на площада на тридневния празник на банските механджии - там банскалията не преиграва, не се прави. Запазено е автентичното, но и приемаме гости."
Покана за предстоящите събития, организирани от читалището (включително цял спектакъл на бански диалект), както и какво значи "в Банско всичко е високо" - в звуковия файл.
Христо Христозов за някои акценти в Master of Art: "Фестивалът вече десета година показва филми, които не са масови. Но има общност от хора, ценители на това, което показваме. Тя не е малка, но филмите, които показваме, почти не се разпространяват. През фестивала оглеждаме живота си. Гледайки филмите, през разказа за твореца, се учим да живеем..
Ангелина Владикова и Силвия Трифонова от сдружение Bridges ни запознават с Концерта на толерантността под егидата на Австрийското посолство, което от миналата година е партньор на събитието: "Сдружението е създадено преди 16 години - то е платформа за диалог между различните религии и култури. Всяка първа седмица на февруари, от 2011 е седмица за..
Мая Цанева за рубриката "С деца на открито" на БНР и Сдружение "Безопасни детски площадки" ни запознава с ръководството , което СО са разпространили за да се превърнат училищните дворове в зелено споделено пространство: "Приветстваме тази нова програма, стартираща с обновяването на два училищни двора. Нямаме информация за архитектите, урбанистите,..
Лаврен Петров за изложбата на Здравко Александров : "От години сме приели мисията да представяме неговото творчество. Твърде малко бе времето за първата национална изложба миналата година и сега представяме 24 негови произведения в новия ни салон. Половината от тях не бяха показвани на националната изложба. Здравко Александров е оценен рано. Той е..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ? Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..
В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...