Българите не искат да учат през целия си живот

публикувано на 10.10.24 в 14:56

Зорница Славова

Снимка: ИПИ

Разговор със Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ)

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Новите данни на Евростат за ученето през целия живот (УПЖ) на възрастните хора (25-64 г.) показват, че и през 2023 г. България е на дъното в ЕС. Още по-смущаващ е фактът, че делът на хората, участвали в някаква форма на образование и обучение в страната, дори намалява спрямо проучването от предходната година.

Той достига 1,4% и вече е почти десет пъти по-нисък от средния за ЕС и над двойно по-нисък от този в следващата най-зле представяща се държава – Гърция с 3,4%.За сравнение - за това десетилетие делът на участието в УЦЖ в Швеция се е повишил с 10 пункта до 38,8% (почти 30 пъти повече от България) и с това тя заема челната позиция в класация за 2023 година. Поне всеки четвърти е участвал в обучение и в Дания, Нидерландия и Финландия.

“България, не само че много се различава от данните за ЕС, но дори и на опашката се е откъснала много от другите държави. Притеснителното е, че продължава да пада. Ние видяхме, че в целия ЕС, включително в България, как този дял на хората намалява по време на пандемията, но докато след това останалите държави в ЕС повишават вече много дела си на участие в учене през целия живот, в България продължава да спада, въпреки че вече се нормализира обстановката и няма ограничения, достигайки до стойността за 2023 от 1.4%”, коментира Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Това означава, че 1 от всеки 100 души е участвал в обучение или някаква форма на образование, а в ЕС данните показват 13 от всеки 100 души. В съчетание с тази статистика редица други данни показват множество свързани проблеми в страната - само 1/3 от населението покрива базовото ниво на цифрови умения (DESI Index), средният 15-годишен ученик е под линията на функционалната неграмотност по математика (PISA).

Неграмотността и трудната квалификация и преквалификация не позволяват преодоляването на структурната безработица и поставят спирачка на трансформацията на икономиката и новите инвестиции.

Чуйте още в разговора на Невена Николова в звуковия файл.

По публикацията работи: Елица Елефтерова - Иванова