Историята разказва, че той е в Париж, когато чува, че стената бива разрушавана, спонтанно се качва на самолета за Берлин, отива до стената, застава сред отломките до „Чекпойнт Чарли“ и започва да свири Бах. Около него се събират хора, музиката се носи като символ на свободата, великото музикално наследство на Европа трепти във въздуха, а кадрите обикалят света.
Тази вечер, на същата тази дата 35 години по-късно, в 19 часа музиката на великия немски композитор ще прозвучи в София пред парче от Берлинската стена в изпълнение на изтъкнатият български виолончелист Анатоли Кръстев. Една отворена покана към всички софиянци, българи, европейци и граждани на света да си припомнят и съпреживеят онзи момент на свобода, надежда и духовна връзка между различни държави и култури.
Събитието е част от фестивала за европейска солидарност „Стени“.
"Към мен се обърнаха проф. Александър Кьосев и поетът Кирил Василев и дори и не помислих да откажа. Идеята много ме ентусиазира. Името на Ростропович е респектиращо. Аз си спомних за много неща от неговия живот, които го принудиха навремето на напусне Съветския съюз, и то по начина, по който ставаше всичко тогава – той и съпругата му Галина Вишневская бяха психически малтретирани, концертите му биваха отменяни буквално минути преди началото, когато той вече е бил облечен и готова за сцената" – разказа за БНР-Радио София проф. Анатоли Кръстев. Той самият се е опитал да се срещне с Ростропович, когато е в Москва през 1971-ва, но тогава Ростропович вече е напуснал Московската консерватория.
"Това става след историята с „Архипелага Гулаг“ на Солженицин. Това са все истории, които отекват и днес. Целият този абсурд, на който бяхме подложени."
Чуйте цялото интервю на Лили Големинова с проф. Анатоли Кръстев и ще научите как той е преминал стената (докато още си е била издигната) и след това… се е върнал обратно; за това как виолончелото респектира околните; защо Ростропович е можел да свири на този студ в онзи ноември, за въпросите и отговорите между него и Ойстрах и още много от предисторията на това, което се случило тогава и ще бъде припомнено днес с универсалния език на музиката.
Христо Христозов за някои акценти в Master of Art: "Фестивалът вече десета година показва филми, които не са масови. Но има общност от хора, ценители на това, което показваме. Тя не е малка, но филмите, които показваме, почти не се разпространяват. През фестивала оглеждаме живота си. Гледайки филмите, през разказа за твореца, се учим да живеем..
Ангелина Владикова и Силвия Трифонова от сдружение Bridges ни запознават с Концерта на толерантността под егидата на Австрийското посолство, което от миналата година е партньор на събитието: "Сдружението е създадено преди 16 години - то е платформа за диалог между различните религии и култури. Всяка първа седмица на февруари, от 2011 е седмица за..
Мая Цанева за рубриката "С деца на открито" на БНР и Сдружение "Безопасни детски площадки" ни запознава с ръководството , което СО са разпространили за да се превърнат училищните дворове в зелено споделено пространство: "Приветстваме тази нова програма, стартираща с обновяването на два училищни двора. Нямаме информация за архитектите, урбанистите,..
Лаврен Петров за изложбата на Здравко Александров : "От години сме приели мисията да представяме неговото творчество. Твърде малко бе времето за първата национална изложба миналата година и сега представяме 24 негови произведения в новия ни салон. Половината от тях не бяха показвани на националната изложба. Здравко Александров е оценен рано. Той е..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ? Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..
В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...