Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Фестивалът за европейска солидарност събаря стени с културна и дискусионна програма

Проф. Александър Кьосев Снимка: Лили Големинова

Откриване на художествена инсталация „Сърцето пътува“ на площад „Вацлав Хавел“ в София и конферентно събитие-дискусия „Ролята на Хавел и дисидентството в Европа“ (с участието на с Тони Николов и проф. Евгений Дайнов) ще се проведат на 31 октомври след 11 ч. като част от Фестивала за европейска солидарност, зад организацията на който стоят Културния център на СУ „Св. Климент Охридски“ и партньори.

Фокусът на фестивала е озаглавен "Стени", посветен е на годишнината от падането на Берлинската стена.

+За мен българският патриотизъм и принадлежността към Европа не се противопоставят, а са нещо единно. По този въпрос се чувствам наследник на Алеко. Той е бил патриот и винаги е мислил за криволиците и противоречията на пътя към Европа – отбеляза пред БНР-Радио София Александър Кьосев – професор по културна история на модерната епоха и директор на Културния център на СУ. – Европейският съюз не е точно онази Европа, за която мечтаехме преди 2007 г. Оказа се, че след приемането ни в ЕС, в културно и социално отношение ни обърнаха по-малко внимание, отколкото очаквахме. Виждаме, че днес по-младите поколения са обхванати от други идеи, от други лудости. Затова реших да покажа с това, което мога, че българската култура и европейската солидарност не са нещо противопоставено, а са нещо свързано.
Европейската солидарност още е проект, още не е се е състояла. Институционалното единство, въпреки дефектите си, е фантастично постижение. Смятам, че в един момент патриотичното ние на различните отечества може да се свърже в европейско ние.
Манифестът на нашия фестивал е „Солидарността е нещо повече“ (от единството)."

Фестивалната програма включва множество музикални пърформанси, бароков концерт, образователни събития, изложби, литературни срещи, прожекции на филми.

Снимка: culturecenter-su.org

В центъра на събитията е Международната конференция „Стени“ (между 11 и 13 ноември). В нея ще вземат участие повече от 30 учени от различни държави – „академични звезди“ от Оксфорд, Берлин, Варшава, Белград, Букурещ, Виена, каза още проф. Кьосев.

Той обърна внимание и на музикалният пърформанс „Ростропович срещу Стената“, който ще се проведе на 11 ноември пред Мемориала на Берлинската стена в парка на НДК.

  • На същата дата преди 35 години забележителният руски виолончелист Мстислав Ростропович изнася пред рушащата се Берлинска стена импровизиран концерт. Сред отломките около Чекпойнт Чарли той изпълнява вдъхновено, по собственото си спонтанно желание, няколко сюити на Йохан Себастиан Бах. Оттогава това импровизирано изпълнение на великото музикално наследство на Европа е символ на победата на свободния творчески дух над Стените и над всички диктатури.

"Решихме, че този жест на Ростропович трябва да се повтори. Това се направи един от най-известните съвременни български виолончелисти и водещ музикален педагог – проф. Анатоли Кръстев. Може това да стане традиция, ако се хареса и го правят и в други столици на Европа като обществен жест на солидарност", изтъкна Александър Кьосев.

Сред другите събития от програмата той акцентира върху дискусиите на кръгла маса „Стени и мостове: перспективата на дипломатите“ с участието на професионални дипломати .

В първите дни на ноември се очаква да бъде публикуван и един „концептуален документ“ на конференцията – разговор между проф. Владимир Градев, културолога и публицист Тони Николов и проф. Кьосев. Той ще излезе в книжната издание на портал „Култура“.

"Този фестивал е нещо малко, знак, ръка, която други биха подхванали. Надявам се фестивалът да стане ежегоден и да расте", допълни проф. Александър Кьосев.

Разговора на Лили Големинова с проф. Александър Кьосев.

По публикацията работи: Георги Нейков
ВИЖТЕ ОЩЕ
Сливница

Сливница е втора Шипка

Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..

публикувано на 02.02.25 в 11:14

Историята оживява - Радиотеатърът, части 1 и 2

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 01.02.25 в 16:00
Кино “Модерен театър”

Софийски разкази - Кино “Модерен театър”

Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...

публикувано на 01.02.25 в 15:00
Михаил и Кристина Белчеви

Адресите на любовта - Михаил и Кристина Белчеви

Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише.  Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..

публикувано на 01.02.25 в 13:55
Йосиф Аструков

Малките поколения са по-самотни

„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков ,  Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...

публикувано на 01.02.25 в 11:46

“DEEP SEEK” ще помогне за по-добър BG GPT

Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО?  Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията?  Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..

публикувано на 01.02.25 в 10:53
Владимир Полеганов

Автентична емоционална палитра

Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман  излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..

публикувано на 01.02.25 в 10:15