За изминалото тримесечие са започнати осем нови обекта за общо 66 000 кв. м. В перспектива обемът на пазара в София се очаква да продължи да се покачва. Усвояването на нови площи нараства два пъти на годишна база и през третото тримесечие достига 53 000 кв. м. Спрямо предходното тримесечие на 2024 г. обаче новоусвоените площи се свиват. Това се дължи на факта, че свободните спекулативни площи (изградени с цел отдаване под наем-бел.ред) са предимно с големи минимални складови модули, които не отговарят на засиленото търсене на по-малки пространства.
Усвояването основно се движи от компаниите, които са свързани със София - хранително-вкусова промишленост, компании в търговията (бързооборотни стоки и онлайн търговия). Имаме няколко примера, които са свързани с интегрирани соларни решения и услуги с добавена стойност, коментира Жоро Ангелов, мениджър Индустриални площи и развитие на терени в консултантска компания за бизнес имоти, в предаването “Ритъмът на столицата”.
Компаниите избират София, защото е най-големият пазар. Тук има най-много хора, има бърз достъп до другите градове. Има съвкупност до много компании, които предоставят допълнителни услуги. Освен това има и по-лесен достъп до международните пазари, а пътните връзки са по-добри.
“Интересът към развитието на проекти, които са свързани с логистиката и индустриалното, е съвсем нормален. За нас е важно да отчетем факта, че пазарът се развива. Той нараства. В района на София вече отчитаме 2,15 млн. кв.м. индустриални площи и занапред, в следващите 2-3 години, може да се очакват 5-10-процентни ръстове на годишна база на общия обем на пазара”, допълва той.
“В София индустриалните площи са много ограничени. Бизнесът е ограничен поради липса на предлагане. Инвестиционен интерес към изграждане на такива обекти има. Това, което е проблем за малките и средни предприятия е, че в голяма част от София има преустройство на старите научно-производствени зони, които се развиват като смесени функционално зони и там има много активно строителство на жилища и офиси”, обяснява Ангелов.
Преди да се случи това строителство, там е имало заводи, които са съборени, те обаче са имали наематели, които след това трябва да отидат някъде и търсят или нови проекти, или други такива индустриални сгради. Проблемът за малкия бизнес е финансирането - разходите, които са свързани с придобиване на имот.
Още за развитието на индустриалните площи чуйте в разговора на Елисавета Белеганска в звуковия файл.
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..