Той е журналист, преводач и писател. Автор и съавтор е на 5 книги на български и на публикации в сборници и медии в България, Германия, Австрия, Нидерландия, Белгия и други.
"Няколко медийни революции започват с анонса, че предишните медии отмират – печатното слово, вестниците, после радиото, после телевизията, но се оказва, че всичко това оцелява, просто медиите се диверсифицират. Кризата, през която минава нашата професия и медиите – такива, каквито ги познаваме, се дължи на интернет и в частност на бурното навлизане на социалните мрежи и на изкуствения интелект", обясни Андреев.
По думите му, с навлизането на социалните мрежи, "социалната пирамида изглежда се е обърнала". През хилядолетията мнозинството е било водено от елит – аристокрация, политици, учени, писатели, каза той.
"Тези мнозинства през хилядолетията са били безмълвни, а със социалните медии те получиха глас, огласиха се и лека-полека започнаха те да водят, според своя вкус и разбиране, политиците, в случая и медиите, които са длъжни да се подчиняват, защото такава е демокрацията, такава е и пазарната икономика", уточни Александър Андреев.
Той добави, че социалните мрежи не са медии, те са платформи за общуване.
"Фалшивите новини в социалните мрежи се разпространяват 10 пъти по-бързо от нормалните новини. На обществените медии им плащат, за да разпространяват истинските новини. Данъкоплатците плащат пари, за да информират обществените медии правилно и коректно", каза Александър Андреев.
По думите му, можем да се доберем до истината и до обективната информация като следваме няколко правила.
"Първо – да консумираме единствено такива медии, в чиято обективност, правдивост и достоверност сме убедени. Това все още са обществените медии, в по-голямата част от Европейския съюз. Утвърдените печатни издания като The Guardian, Le Figaro, да не ги изброявам. Медийната хигиена изисква да следиш медиите, от които се информираш, да засичаш източниците, включително и когато се информираш от социалните мрежи, можеш да провериш една предполагаема новина откъде произхожда", посочи Александър Андреев.
Още подробности за медийната среда в България можете да чуете в звуковия файл.
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..