Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Денят на лютичетата”... или какво се „случва” в миниатюрите на 16-годишната Радина Манчева от София

Снимка: Архив

Шепне гората. Не е песен, нито вик, привлича навътре омайна.
И в лютиковата безкрайност тича момиче и гали цветята.
Жълта съм и краката ми са жълти от прашеца им,
а те двамата вървят отзад, за да си пея.

Потъвам в синхрон с шепота и мисълта за миглите ти ме води.
Така измислям най-съвършената мелодия и я посвещавам на теб.

Толкова влюбени и щастливи са.
В тази приказка аз съм само второстепенен герой,
а те - кралят и кралицата.

Ще тичам пак, за да чуя плясъка на въздуха покрай косите си. Днес те са разпилени, за да напомнят самодива.

Ако посипя прашец върху им,
ще се превърнат ли в слънчев поток?

Обичам тази гора.
Винаги ще я помня и винаги ще помня тях така – щастливи.

Тревичките... са били през цялото време. А аз обвинявах цветята.

Като някаква вълшебна, почти омагьосана приказка е необикновеният „Ден на лютичетата” - нали?!?... Така, както ни го описва 16-годишната Радина Манчева от София. Тя е онзи „второстепенен герой” - детето, което „следва” неотлъчно щастливите крал и кралица. А те кои са?... Разбира се, мама и татко. На тях вече порасналото момиче посвещава с обич тези редове. Защото те са й помогнали да усети порива на въздуха в разпилените коси на самодива, оцветени от жълтото на лютичетата и превърнало ги в „слънчев поток”... Красиво, нали?!?
Много красота се „случва” в миниатюрите на Радина. И всичко, до което се докосва момичето те кара да се замислиш за вечните и истински неща. При Радина те просто се „получават”. Може би, защото тя вече знае „тайната” на това, „което остава след нас”...
И са древни колкото света. Ръкописи на времето, изписани от крилатите демони с изящни усмивки. И в тях пише за хората, за смисъла на живота. Всяка страница контролира по едно поколение, променя съдбата. И са пазени от три сестри,
слепи и все пак виждащи повече от всички останали. Запечатани с кръвта на архангелите и сълзите на майката Земя.
И те са живи. И дишат. И броят. И очакват...
...Раждаме се в неизвестното, за да си отидем в слепота, а те ще останат вечни и недосегаеми.
Написаното остава.”

Радина Манчева от София e един от участниците във финалния кръг на Националния радиоконкурс за детско литературно творчество „Искри” 2010.

петък, 12 ноември от 8.50 часа

По публикацията работи: Мариана Симеонова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Начало на конкурса „Искри“2022

Започна 39-ото издание на националния конкурс „Искри“ – най-старият литературен конкурс за деца в България. Конкурсът не задава определена тема и дава пълна свобода на участниците в него. Ако все още не сте навършили 17 години, можете да ни изпратите ваши приказки, разкази, стихотворения или гатанки – всеки има право да участва с не повече от..

публикувано на 01.03.22 в 11:15
„Искри“ 2018

Старт на 36 Национален конкурс за детско литературно творчество „Искри“ 2019

Децата, които пишат, с нетърпение очакват поредното издание на „Искри“ – най-старият литературен конкурс за деца в България. Днес програма „Христо Ботев“ обявява началото на „Искри“ 2019. Конкурсът не задава определена тема и дава пълна свобода на участниците в него. Ако все още не сте навършили 17 години, можете да ни изпратите ваши приказки, разкази,..

обновено на 28.02.19 в 11:06

Сансовино и Венеция

Италианският архитект Якопо Сансовино е бил много важна фигура в развитието на венецианската архитектура. Той е първият, който въвежда стила на Късния Ренесанс във Венеция през 16 век. Като главен архитект на Венеция прави проект за обновяване на центъра на града и превръщането му в символ на свободната република. Започва строеж на поредица от сгради,..

публикувано на 13.02.19 в 08:10

Кой развали времето?

„А, какво чудесно време! Точно за разходка! Но защо летя с краката нагоре, каква е тая вода, която ме облива и носи, носи и облива, май че времето се развали…“. Това си мърмори папагала от африканската приказка „Как боата развали времето“. Можете да я чуете в понеделник, на 11 февруари . „Някога, много много отдавна, небето било ниско. То било толкова..

публикувано на 10.02.19 в 08:05

Кои са професиите на бъдещето?

Неделното ни детско предаване е за всички Вас, които не отлепвате очи от смартфоните си. Ако се чудите защо избрахме тази тема, та обичайно вкъщи ви се карат, когато седите постоянно с телефон в ръка, то е защото ще си говорим за професиите на бъдещето. В морската ни столица Варна се запознахме с Борис Георгиев и с Галин Желязков, специалисти по виртуална..

публикувано на 09.02.19 в 08:00