Ребека Склут пише за това, за което хората избягват дори да говорят - рака, робството и бедността… И създава документална книга, въздействаща като филмов сценарий. Сюжетът е пътят - труден, нерегламентиран, не съвсем почтен, по който се случва не едно откритие в медицината. Днес във всяка лаборатория по света има епруветки със замразени клетки HeLa. Клетките HeLa се използват за изследване на гените, предизвикващи рак, а също и за изучаване на венерическите болести, човешкото дълголетие и отрицателните ефекти върху работещите в замърсена среда. Тези клетки са участвали и при създаването на лекарствата срещу херпес, левкемия, грип, хемофилия и Паркинсон. За учените и медиците клетките HeLa са стандартен лабораторен обект като морските свинчета и белите мишки. Но за журнаналиста-биолог Ребека Склут горчивата лична история на една бедна и болна афроамериканка от щата Вирджиния, САЩ и съдбата на осиротялото й семейство се оказва по-важна! И така книгата, посветена на медицинската етика и правата на пациентите, се превръща във фамилна сага. Без благородна патина и измислица. Несправедливостта е истинска.
Хенриета Лакс умира през 1951 година от рак на маточната шийка. Хирургът взема проби от тумора преди смъртта й и ги прибира, без да я уведоми. По онова време учените се опитват да отгледат човешки клетки в лабораторни условия, но никоя клетъчна култура не преживявала повече от няколко седмици. А клетките на Хенриета не спирали да се делят и да дават ново поколение на всеки двайсет и четири часа. Така клетките й до днес живеят по-дълго извън тялото, отколкото са живели в него… Научна фантастика ли е туморът да продължи да съществува и след като е убил човека, а след това да спаси живота на милиони? Може би няма по-точно заглавие за книгата освен „Безсмъртната Хенриета Лакс”.
Ребека Склут работи върху нея десет години - посещава болници, лаборатории, учебни заведения. Разговаря много часове с учени, юристи, журналисти и естествено - с роднините и приятелите на Хенриета Лакс… Не за да отговори, а за да зададе още веднъж същия въпрос: Днес, когато информираното съгласие е задължително, дали не е възможно да вземат на някого от нас клетъчна проба без да ни уведомят и някоя фармацевтична компания да спечели милиарди, а вие и вашите наследници да нямате пари за лечение?
Ребека Склут е автор на научно-популярни статии, публикувани в „Ню Йорк Таймс”, „Привеншън”, „Дискавър”, „Глеймър”. Работила е като кореспондент в предаванията „Радиолаб” - Ен Пи Ар и New Science Now - Пи Би Ес. Нейни материали са включени в различни антологии, включително „Най-добрите документални творби”. Преподавала е документално писане и научна журналистика в университетите на Мемфис, Питсбърг и Ню Йорк. Сега живее в Чикаго. „Безсмъртната Хенриета Лакс” е нейната първа книга. По творбата е направен телевизионен филм за Ейч Би Оу, продуциран от Опра Уинфри и Алън Бол.
Преди дни Ребека Склут гостува в България, за да представи на българската публика своята книга. Тази лъчезарна и енергична американска журналистка даде специално интервю за „Артефир” и слушателите на БНР - програма „Христо Ботев”.
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Село Сталийска махала се намира на 10-ина километра от общинския си център Лом и е най-голямото село в общината. Преди години в него са живеели около 5..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg