Александър Петров и Иван Тенев за текстовете в българската забавна музика

В продължение на повече от половин век, може би незабелязано за някои от нас, едно явление, на пръв поглед странично и маловажно, уголеми в невероятни размери своето обществено значение. Песента, и то главно забавната, стана неотделим и ежечасен спътник на живота ни. Ентусиазираните й почитатели препълват най-големите концертни зали. Тя събира пред телевизионните екрани милиони зрители, превръща в кумири много от артистите, които й са се посветили.
Музиката и словото са двата основни и неразривни компонента при създаването на една песен. Спецификата при писането на текст за песен съдържа закономерности, на които е подчинено свързването на словото с музиката. В конкретния случай текстът на песен не може и не би трябвало да бъде възприет като самостоятелно стихотворение, а да се разглежда заедно с другия основен компонент – музиката, с която е свързан органически. С неудовлетворение може да се констатира, че досега в българското музикознание липсва както теоретическо, така и практическо изследване на проблематиката на песенния текст. В рядко появяващите се статии по този въпрос, се засягат главно някои неуспехи, дават се общи и в повечето случаи некомпетентни мнения, и за масовия читател остава неизяснено защо хубави стихотворения не могат да бъдат използвани за песенни текстове, не се обяснява разликата между поет и текстописец, спори се дали песенният текст е поетично произведение...
Истинският текстописец е преди всичко личност, неразривно свързана с музикалното изкуство.
По света авторите на дадена песен (композитор, текстописец, и аранжор) много често са в „сянка”. Обяснението – попмузиката се пише за звездите, те я популяризират. Изключение от това правило намираме в италианските, френските и особено българските песни, където авторите винаги са били на преден план. Нещо повече, италианците на първо място изписват винаги автора на текста, след което аранжора и на последно място композитора. За тях песенният текст е от особено значение, свързват го с основния идеен замисъл на цялостното произведение.
Българската забавна музика е с повече от половинвековна история, в която немалко автори на текстове за песни имат огромен принос в нейното развитие и в никакъв случай тяхното присъствие не трябва да остане незабелязано. Имена като: Богомил Гудев, Владимир Башев, Кръстьо Станишев, Милчо Спасов, Димитър Василев, Владимир Башев, Надежда Захариева, Жива Кюлджиева, Дамян Дамянов, Евгения Гешева, Йордан Янков, Димитър Точев, Орлин Орлинов, Димитър Ценов, Найден Вълчев, Евтим Евтимов, Маргарита Петкова, Михаил Белчев, Волен Николаев, Александър Петров, Иван Тенев и др. през годините създадоха едни от най-хубавите и завинаги запомнящи се текстове за песни в българската забавна музика. Нещо повече, за тях тази дейност е най-достойният занаят, естетически свързан с голямото изкуство – музиката.

Александър Петров – „Любовта, без която не можем”
Винаги съвременно и актуално, със заангажиращ сюжет – така накратко може да се оцени творчеството на Александър Петров – авторът на стотици текстове за песни, сред които: „Любовта, без която не можем”, „Богатство”, „Петък полунощ”, „Близо до мен”, „Развод”, „Жулиета”... На пръсти се броят певците в българската поп- и рокмузика, които не са пели песни по негови текстове. Александър Петров – винаги скромен, земен – без претенции да е поет в онзи смисъл на думата, който се асоциира винаги с издадени стихосбирки, литературни представяния и пр., въпреки че има множество стихотворения, голяма част от които са с изключително висока художествена стойност. Сашо с умиление си спомня как преди 30 години в някогашното кафене „Бразилия” композиторът Борис Карадимчев се обръща към него с молба за текст към вече написаната музика за песен, която трябва да изпеят „Тангра”.„Малкият град” е въпросната, която поставя началото. Оттогава до днес текстописецът е сътворил стотици строфи, изпети от кого ли не. Сред многобройните награди на Сашо Петров са две големи награди на „Златният Орфей”, няколко първи на „Мелодия на годината”, Пролетният радиоконкурс, а малцина знаят, че най-експлоатираният политически шлагер от зората на демокрацията е по текст на Александър Петров. През годините текстописецът е в творческо сътрудничество с композиторите:Борис Карадимчев, Кристиян Бояджиев, Христо Ковачев, Валди Тотев, Веселин Тодоров, Александър Кипров, Красимир Гюлмезов.
Израснал и отгледан в семейство на баща инженер и майка художничка и имащ брат близнак, Александър Петров е закърмен със здравия морал на българина. За него фамилията е „Любовта, без която не можем”.

Иван Тенев – агент по призвание, текстописец по природа
Иван, който е повече известен като агент Тенев е един от най-продуктивните наши текстописци, създал текстове за песните на Кристина Димитрова, по-късно и на един от най-успешните и обичани от всички дует, който направиха Кристина и Орлин Горанов. Негови текстове са пели и продължават да пеят мнозина от нашите изпълнители.
Идеята за създаване на прословутата „агенция Тенев” му хрумва още като новобранец – тогава измислил рубриката „Казано на ухо”. Обаче, в онези години да кажеш нещо „на ухо” за висшестоящи министри и управляващи, си е било доста опасно. Хуморът на Иван Тенев винаги идва естествено и непринудено. В голяма част от неговия сарказъм преобладават комични ситуации, забелязва се стремеж не за повърхностно показване на нещата, а за задълбочено вникване и търсене на причините.
В забавния жанр Иван Тенев попада през 1981 г. Като отговорен за рекламата на Лили Иванова, на един „Златен Орфей” певицата го свързва с Дамян Дамянов. Съвсем импровизирано и не насериозно Иван Тенев показва на големия поет едно написано от него четиристишие. Дамян, впечатлен го окуражава, откривайки скрития талант на Иван и му казва, че трябва да продължи с тези си занимания. Същата година е вече факт и първата песен с авторски текст на младия текстописец. „Любов и музика”, композиция на Кирил Аврамов и Иван Тенев, изпълнена от вокалния дует Стефка Берова и Йордан Марчинков се явява на поредния Пролетен радиоконкурс за забавни песни и получава наградата на „Балкантон”. С нея Иван Тенев прави прощъпалника като текстописец. Следват фестивали, конкурси... Във фонда на БНР има над 300 песни по негови текстове.
След 1989 година Иван Тенев среща популярния от близкото минало радиожурналист Радослав Янкулов, който го кани в предаването „Хоризонт за вас” да води рубрика за „Хай-лайф” и на 31 март 1990 година се ражда прословутата „агенция Тенев” за светски клюки.
Иван Тенев определя себе си като „тежка Дева” – с характерната за този зодиакален знак сила на характера, безкомпромисност , перфекционизъм и винаги преследване докрай на всяка поставена цел. Трудно е да се каже в кое е най-добър – като карикатурист, текстописец или като журналист. С талантите, които притежава, Иван Тенев започва да печели пари още като ученик. По-късно преминава във вестниците „Средношколско знаме”, „Вечерни новини”, Стършел”. Участва в редица поредни национални и международни художествени изложби. И в същото време продължава с писането на текстове за песни – може би най-достойното му занимание.

петък, 30 септември, от 11.00 часа

Споделете

Александър Петров и Иван Тенев за текстовете в българската забавна музика

Вечер с вокалното майсторство на Райна Кабаиванска

"Франческа да Римини", опера в четири действия от Рикардо Дзандонай

"Адриана Лекуврьор" от Франческо Чилеа, опера в четири действия

Рокендрол легендата Пол-Рони Ейнджъл за първи път в България

Радиосимфониците изпращат 2024 година с музика на Гершуин

Поглед отвъд личното: Интерпретиране на сънища за социален смисъл

"Крадецът на праскови" оживява на оперна сцена

Премиерният спектакъл "Обадете се по-късно – в кома съм" под режисурата на Теди Москов

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР