Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Румяна Коцева оглавява класацията за български песни „7 в 11” на програма „Христо Ботев” на БНР с най-новата си песен „Нашенска песен”

Румяна Коцева в студиото на програма „Христо Ботев” на БНР (24 януари 2012 г.)
Снимка: Здравко Петров

Името на Румяна Коцева е популярно с многобройните си изпълнителски и творчески прояви, които започват в средата на 80-те години. Още тогава, когато слушах нейните песни по радиото, с увереност смятах, че Руми е от онова ново попълнение певици в българската музика, което притежава харизматично сценично присъствие и  изключително красив, многообагрен, плътно наситен и изравнен в целия диапазон глас. Тази моя увереност и днес остава същата, като доказателство за това е непрекъснатият й стремеж към актуалност и певческо усъвършенстване, което откриваме и в най-новата й „Нашенска песен”, композиция на Чавдар Коцев и Михаил Белчев, записана съвместно с народната певица Христина Ботева, спечелила слушателския вот в седмичната класация на програма „Христо Ботев” на БНР „7 в 11”.
Румяна Коцева започва своята кариера в група „Формула”, с която съвместно за около пет години с успех работи в скандинавските страни. Преди да запише първата си песен от български автор - „Кой си ти” (1985 г.), композиция на Румен Бояджиев и Живко Колев, и Руми е сред онези наши певци, които решават да експериментират още в самото начало с чужди песни: „Розата” (1984 г.), български текст Димитър Точев, „За някой друг” (1985 г.), български текст Живко Колев и „Ако не съм звезда” (1985 г.), български текст Милчо Спасов. Първото й участие на международен конкурс е през 1987 г., където на фестивала в Полша,

Румяна Коцева на фестивала Сопот, Полша (1987 г.)

© Снимка: личен архив

Сопот, тя представя България и става лауреат. В края на същата година печели и изключително трудния конкурс за певци в Ансамбъла на строителните войски, в който повече от 15 години е солистка. По същото време излиза и нейната първата дългосвиреща плоча, издадена от „Балкантон”, озаглавена „Водопад”, записана с помощта на Румен Бояджиев и „ФСБ”.
Повече от 25 години Румяна Коцева има активно сценично присъствие както у нас, така и в чужбина. Осъществила е безбройни турнета по света, представила е многократно страната ни в десетки международни певчески конкурси, записала е стотици песни за БНР, „Балкантон” и други звукозаписни компании, голяма част от които издадени на грамофонни плочи, касетки и компактдискове. Сред имената на композиторите, с които певицата работи през годините са: Румен Бояджиев, Кристиян Бояджиев, Александър Бръзицов, Стефан Димитров, Мария Ганева, Зорница Попова, Чавдар Коцев, Митко Щерев, Александър Савелиев, Тодор Филков, Валентин Пензов, Асен Драгнев, Борис Чакъров, Деян Неделчев и други, а песните, които счита за своя „запазена марка” са „Водопад” (1987 г.) - музика Румен Бояджиев”, текст Бончо Василев, „Непознат” (1987 г.) - музика Мария Ганева, текст Петър Анастасов, „Летен дъжд” (1987 г.) - музика Александър Бръзицов, текст Матей Стоянов, „Открито море” (1987 г.) - музика Кристиян Бояджиев, текст Петя Йорданова, „Милиони мигове” (1989 г.) - музика Митко Щерев, текст Александър Петров, „Моят принц” (1995 г.) - музика Стефан Димитров, текст Живко Колев.
Потърсим ли да разкрием основни характерни черти в изпълнителския натюрел на певицата Румяна Коцева, може би на първо място се откроява мащабността на нейното вокално и сценично умение. Пластичност на вокалната фраза, стилова принадлежност и възможност да изживява по неин неповторим начин песенното поетично послание, са съвкупности от качества, с които Румяна Коцева винаги е впечатлявала публиката и музикалната критика. Хубавото е, че можещите певци от онова „златно поколение” на 80-те години продължават да напомнят за себе си и днес.
В албумите „Мистично” и особено във „Вечните коледни песни”, в който са включени десет от най-известните световни коледни песни, оркестрирани от Румен Бояджиев-син, за голям симфоничен оркестър, Руми за пореден път ни убеждава, че песни и изпълнители не се делят на стари и нови, а на хубави и лоши, можещи и неможещи.

По публикацията работи: Здравко Петров


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Залезът на боговете" в Брюксел – триумфален финал на Вагнеровата тетралогия в "Ла Моне"

С последната, четвърта част – "Залезът на боговете", завърши представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Огромно начинание, започнало през ноември 2023 г. Продукцията ще остане в историята на операта и с факта, че тя бе реализирана сценично от двама режисьори...

публикувано на 16.02.25 в 08:05

Маскани звучи в Уексфорд

73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..

публикувано на 15.02.25 в 08:05

"Маските", опера в пролог и три действия от Пиетро Маскани

Музика: Пиетро Маскани Либрето: Луиджи Илика Премиера: 17 януари 1901 г. Пролог Актьорите и техният импресарио представят героите: • Бригела, пътуващ търговец; • д-р Грациано, юрист; • Коломбина, неговата прислужница (влюбена в Бригела); • Панталоне, богат жител; • дъщеря му Розаура (влюбена във Флориндо); • заекващия Тарталия; • капитан..

публикувано на 14.02.25 в 16:30

Жените в музиката

Три талантливи дами обединяват творческите си усилия, за да зарадват публиката с разнообразна програма. Надежда Цанова, Петромила Йакас и Вилиана Вълчева поставят музикален мост между България и Хърватска с концерт, озаглавен "Жените в музиката". "След първата професионална среща с Петромила решихме, че ще бъде интересно да се направи едно..

публикувано на 14.02.25 в 15:20

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 16 до 28 февруари 2025 г.

16 февруари Изпълнения на ансамбъл La Venexiana с Габриеле Паломба – теорба и диригент. 3.00 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Di far semper gioire (Винаги да радва хората) из "Мадригали и канцонети", книга девета от 1651. 3.03 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Ohimè dov’è il mio ben (Уви, къде ми е доброто) из Седма книга с мадригали от..

публикувано на 14.02.25 в 09:18