Името на Румяна Коцева е популярно с многобройните си изпълнителски и творчески прояви, които започват в средата на 80-те години. Още тогава, когато слушах нейните песни по радиото, с увереност смятах, че Руми е от онова ново попълнение певици в българската музика, което притежава харизматично сценично присъствие и изключително красив, многообагрен, плътно наситен и изравнен в целия диапазон глас. Тази моя увереност и днес остава същата, като доказателство за това е непрекъснатият й стремеж към актуалност и певческо усъвършенстване, което откриваме и в най-новата й „Нашенска песен”, композиция на Чавдар Коцев и Михаил Белчев, записана съвместно с народната певица Христина Ботева, спечелила слушателския вот в седмичната класация на програма „Христо Ботев” на БНР „7 в 11”.
Румяна Коцева започва своята кариера в група „Формула”, с която съвместно за около пет години с успех работи в скандинавските страни. Преди да запише първата си песен от български автор - „Кой си ти” (1985 г.), композиция на Румен Бояджиев и Живко Колев, и Руми е сред онези наши певци, които решават да експериментират още в самото начало с чужди песни: „Розата” (1984 г.), български текст Димитър Точев, „За някой друг” (1985 г.), български текст Живко Колев и „Ако не съм звезда” (1985 г.), български текст Милчо Спасов. Първото й участие на международен конкурс е през 1987 г., където на фестивала в Полша,
© Снимка: личен архив
Сопот, тя представя България и става лауреат. В края на същата година печели и изключително трудния конкурс за певци в Ансамбъла на строителните войски, в който повече от 15 години е солистка. По същото време излиза и нейната първата дългосвиреща плоча, издадена от „Балкантон”, озаглавена „Водопад”, записана с помощта на Румен Бояджиев и „ФСБ”.
Повече от 25 години Румяна Коцева има активно сценично присъствие както у нас, така и в чужбина. Осъществила е безбройни турнета по света, представила е многократно страната ни в десетки международни певчески конкурси, записала е стотици песни за БНР, „Балкантон” и други звукозаписни компании, голяма част от които издадени на грамофонни плочи, касетки и компактдискове. Сред имената на композиторите, с които певицата работи през годините са: Румен Бояджиев, Кристиян Бояджиев, Александър Бръзицов, Стефан Димитров, Мария Ганева, Зорница Попова, Чавдар Коцев, Митко Щерев, Александър Савелиев, Тодор Филков, Валентин Пензов, Асен Драгнев, Борис Чакъров, Деян Неделчев и други, а песните, които счита за своя „запазена марка” са „Водопад” (1987 г.) - музика Румен Бояджиев”, текст Бончо Василев, „Непознат” (1987 г.) - музика Мария Ганева, текст Петър Анастасов, „Летен дъжд” (1987 г.) - музика Александър Бръзицов, текст Матей Стоянов, „Открито море” (1987 г.) - музика Кристиян Бояджиев, текст Петя Йорданова, „Милиони мигове” (1989 г.) - музика Митко Щерев, текст Александър Петров, „Моят принц” (1995 г.) - музика Стефан Димитров, текст Живко Колев.
Потърсим ли да разкрием основни характерни черти в изпълнителския натюрел на певицата Румяна Коцева, може би на първо място се откроява мащабността на нейното вокално и сценично умение. Пластичност на вокалната фраза, стилова принадлежност и възможност да изживява по неин неповторим начин песенното поетично послание, са съвкупности от качества, с които Румяна Коцева винаги е впечатлявала публиката и музикалната критика. Хубавото е, че можещите певци от онова „златно поколение” на 80-те години продължават да напомнят за себе си и днес.
В албумите „Мистично” и особено във „Вечните коледни песни”, в който са включени десет от най-известните световни коледни песни, оркестрирани от Румен Бояджиев-син, за голям симфоничен оркестър, Руми за пореден път ни убеждава, че песни и изпълнители не се делят на стари и нови, а на хубави и лоши, можещи и неможещи.
Международният фестивал "Пражка пролет" тази година беше отбелязан с над 50 концерта в различни точки на Прага. По покана на Чешкия център в София проф. Илия Граматиков посети най-голямото музикално събитие в Чехия. В три издания на предаването "Контемпо" той успя да разкаже малка част от впечатленията си от изключително богатата програма на фестивала...
В класацията "Надпяване" всеки месец ще ви бъде представяна различна музика. Екипът на предаването се старае да бъде на вълните на новите фолклорни жанрове, но и да не забравя традиционното звучене на любимата ни народна музика. В ефира на програма "Христо Ботев" ще чуете да се съревновават не само прекрасни певци, но и виртуозни инструменталисти. Освен..
Под наслова "Всички в джаза" от 3 до 10 август за 27-и път се провежда Банско джаз фестивал. Тазгодишното издание включва 8 дни и вечери джаз с български изпълнители. Гости от 18 страни и 23 концерта на 135 артисти радват публиката. Специално създадени за Банско джаз фестивал международни проекти и колаборации, като този на “Емет Коен трио” (САЩ), ще..
От 1 до 4 август 2024 г. в с. Царевец, община Свищов, ще се провежда Дванадесетият Международен Фолклорен фестивал "Фолклорен извор". За първи път в рамките на фестивала ще се проведе и певческият конкурс "Старите песни на нов глас", организиран в партньорство между БНТ, БНР, сдружение "Фолклорен извор" и "Българско многогласие". Над 4000..
1 август Свири Симфоничният оркестър на Хърватското радио и телевизия с диригент Енрико Диндо. 3.00 часа – Едуард Елгар (1857-1934), Концерт за виолончело в ми минор, оп. 85. Солист: Асиер Поло (виолончело). 3.31 часа – Гаспар Касадо ((1897-1966)), Прелюд – фантазия из Сюита за виолончело. Изпълнява Асиер Поло (виолончело). 3.36 часа – Роберт Шуман..
Катерина Тумбалова е носител на именната стипендия "Академик Ростислав Каишев" за "Постижения в овладяването на химията и химичните технологии". Тя е..
В "Часът на етиката", рубрика на предаването "Време за наука" беше обсъден скандалът, който избухна на Олимпийските игри, когато алжирската боксьорка..
Стартира кампанията "681 Причини", която ще се проведе през месеците август и септември, с цел да насърчи местните жители и туристи да открият културното..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg