Името на Румяна Коцева е популярно с многобройните си изпълнителски и творчески прояви, които започват в средата на 80-те години. Още тогава, когато слушах нейните песни по радиото, с увереност смятах, че Руми е от онова ново попълнение певици в българската музика, което притежава харизматично сценично присъствие и изключително красив, многообагрен, плътно наситен и изравнен в целия диапазон глас. Тази моя увереност и днес остава същата, като доказателство за това е непрекъснатият й стремеж към актуалност и певческо усъвършенстване, което откриваме и в най-новата й „Нашенска песен”, композиция на Чавдар Коцев и Михаил Белчев, записана съвместно с народната певица Христина Ботева, спечелила слушателския вот в седмичната класация на програма „Христо Ботев” на БНР „7 в 11”.
Румяна Коцева започва своята кариера в група „Формула”, с която съвместно за около пет години с успех работи в скандинавските страни. Преди да запише първата си песен от български автор - „Кой си ти” (1985 г.), композиция на Румен Бояджиев и Живко Колев, и Руми е сред онези наши певци, които решават да експериментират още в самото начало с чужди песни: „Розата” (1984 г.), български текст Димитър Точев, „За някой друг” (1985 г.), български текст Живко Колев и „Ако не съм звезда” (1985 г.), български текст Милчо Спасов. Първото й участие на международен конкурс е през 1987 г., където на фестивала в Полша,
© Снимка: личен архив
Сопот, тя представя България и става лауреат. В края на същата година печели и изключително трудния конкурс за певци в Ансамбъла на строителните войски, в който повече от 15 години е солистка. По същото време излиза и нейната първата дългосвиреща плоча, издадена от „Балкантон”, озаглавена „Водопад”, записана с помощта на Румен Бояджиев и „ФСБ”.
Повече от 25 години Румяна Коцева има активно сценично присъствие както у нас, така и в чужбина. Осъществила е безбройни турнета по света, представила е многократно страната ни в десетки международни певчески конкурси, записала е стотици песни за БНР, „Балкантон” и други звукозаписни компании, голяма част от които издадени на грамофонни плочи, касетки и компактдискове. Сред имената на композиторите, с които певицата работи през годините са: Румен Бояджиев, Кристиян Бояджиев, Александър Бръзицов, Стефан Димитров, Мария Ганева, Зорница Попова, Чавдар Коцев, Митко Щерев, Александър Савелиев, Тодор Филков, Валентин Пензов, Асен Драгнев, Борис Чакъров, Деян Неделчев и други, а песните, които счита за своя „запазена марка” са „Водопад” (1987 г.) - музика Румен Бояджиев”, текст Бончо Василев, „Непознат” (1987 г.) - музика Мария Ганева, текст Петър Анастасов, „Летен дъжд” (1987 г.) - музика Александър Бръзицов, текст Матей Стоянов, „Открито море” (1987 г.) - музика Кристиян Бояджиев, текст Петя Йорданова, „Милиони мигове” (1989 г.) - музика Митко Щерев, текст Александър Петров, „Моят принц” (1995 г.) - музика Стефан Димитров, текст Живко Колев.
Потърсим ли да разкрием основни характерни черти в изпълнителския натюрел на певицата Румяна Коцева, може би на първо място се откроява мащабността на нейното вокално и сценично умение. Пластичност на вокалната фраза, стилова принадлежност и възможност да изживява по неин неповторим начин песенното поетично послание, са съвкупности от качества, с които Румяна Коцева винаги е впечатлявала публиката и музикалната критика. Хубавото е, че можещите певци от онова „златно поколение” на 80-те години продължават да напомнят за себе си и днес.
В албумите „Мистично” и особено във „Вечните коледни песни”, в който са включени десет от най-известните световни коледни песни, оркестрирани от Румен Бояджиев-син, за голям симфоничен оркестър, Руми за пореден път ни убеждава, че песни и изпълнители не се делят на стари и нови, а на хубави и лоши, можещи и неможещи.
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..
Либрето: Тито Рикорди, по едноименната пиеса на Габриеле Д`Анунцио Действащи лица: • Франческа да Римини – сопран • Паоло – тенор • Джовани (Джанчиотто) – баритон • Малатестино – тенор • Остазио – бас • Самаритана – мецосопран • Бианкофорте – мецосопран • Смарагди – мецосопран • Адонела – сопран • Гарсенда • Алтикиара • Сер Толдо • Трубадур •..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Тази година Дядо Коледа няма да донесе нищо на "Аларма Пънк Джаз" ... Но вместо него вече пристигна (директно от Норвегия, ако не чак от Лапландия) неговият малко по-млад, но далеч по-чакан у нас братовчед (в червено-черни, а не в червено-бели одежди - съвсем като за пораснали непослушни деца) Пол Рони-Ейнджъл . Фронтменът на..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която впечатлява, интригува и стимулира въображението на слушателя. В последния си концерт за 2024 г. радиосимфониците, смесеният радиохор и четирима изявени солисти: бразилският бас Матеус Франка,..
Русия обяви, че ще пази своите граждани и мироопазващите сили в молдовския сепаратистки регион Приднестровие, заяви Мария Захарова, говорителката на..
Книгата на Ива Станоева "Документи, времена, облекло. Народни костюми в Княжество България" излезе от печат неотдавна. Тя е посветена на ценен извор за..
Безспорно – една от основните задачи на съвременното изкуство е да реагира на актуалните социални и политически проблеми на деня. Но задълбоченото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg