„Капричио”, едноактна опера от Рихард Щраус (съдържание)

публикувано на 01.09.17 в 11:45

Поетът Оливие и музикантът Фламанд водят спор за това, на кое от представляваните от тях изкуства принадлежи палмата на първенството. Всеки от тях смята, че неговото изкуство е по-значимо и способно на по-голяма изразителност. И двамата са влюбени в Графинята и с помощта на своите изкуства (Оливие й посвещава сонет, а Фламанд съчинява музика по него) водят борба за благоразположението на любимата жена, като впрягат всичките си душевни сили в ожесточени диспути.
Нейният избор ще разреши спора. Но прекрасната Графиня се колебае. Между двамата се вклинява гордият театрален директор Ла Рош, човек с голям сценичен опит, леко склонен към патос. Даже тук, в салона в замъка на Графинята, той се оплаква от липса на развлечения и разнообразие. Горещите дебати между Фламанд и Оливие водят към това, че и двамата се опълчват против Ла Рош и неговите „театрални боклуци”. Но Ла Рош остава непоколебим. След като Графинята успява да примири спорещите, той настоява с жар те съвместно да напишат опера.
Графът, брат на графиня Мадалена, задава темата: „Всеки да опише себе си чрез събитията от днешния ден”. След кратко колебание поетът и музикантът приемат поръчението и решават да се върнат обратно в Париж. Придворният докладва на Графинята, че Оливие би искал да се срещне с нея утре сутрин в 11 часа, тъй като въпросът за завършването на новата опера все още остава отворен.
В същия ден и час иска среща и дугият творец – музикантът Фламанд. Това необичайно съвпадение или договореност между двамата навежда Графинята на мисълта за неразделността на поета и музиканта, съответно словото и звука. В името на художественото произведение тя няма право да отдаде предпочитение към нито един от двамата си поклонници.