Елица Николаева Райчева е родена на 18 ноември 1984 г. в град София в музикално семейство.
Баща й, Николай Райчев Петров, по настоящем е гъдулар в Оркестъра за народна музика на Българското национално радио. Прабаба й по майчина линия е шопската певица Василка Петкова, която е известна с изпълнението си на песента „Дилмано Дилберо”.
С музика Елица се занимава още от ранна детска възраст, като първите и опити са в областта на народните танци, първоначално е записана от своя баща в кварталното читалище „Пенчо Славейков” в град София, но по-късно се преориентира към народното пеене.
На деветгодишна възраст е приета в Детско-юношеския фолклорен ансамбъл „Изворче” при Националния дворец на децата в град София, където репетира и учи народно пеене при диригента на хоровия състав на ДЮФА „Изворче” ст.н.с. доц. д-р Михаил Букурещлиев, както и при неговата дъщеря Петя Букурещлиева и при Ирина Будурова.
Най-много песни научава от „Добруджанския славей” - народната певица Калинка Вълчева, солистка на хор „Мистерията на българските гласове” и на фолклорна формация „Лозница” с ръководител Никола Атанасов, в която работи заедно с бащата на Ели - Николай Петров.
През 2000 година Елица Райчева за първи път записва песен с Оркестъра за народна музика при БНР в дует със сестра си Паулина Райчева, а песента е на любимата й шопска народна певица от Радомирския край Снежана Витанова, носеща заглавието „Маре ле”.
През 2003 г. Елица завършва средното си образование в 22 СОУ „Г.С. Раковски” с профил английски език и музика, като неин преподавател по музика е Пепа Колева (любима учителка на Ели и неин голям пример за висок професионализъм).
След като завършва средното си образование продължава да пее в новосъздадената тогава от дългогодишния й диригент ст.н.с. доц. д-р Михаил Букурещлиев фолклорна формация „Стефан Кънев”, носеща името на именития ни композитор и създадена с благоволението на странджанската народна певица и съпруга на композитора Калинка Згурова. От 2003 г. до 2010 г. година пее в тази формация като взема участие като хорист и солист в записите на двата компактдиска на състава.
През 2008 г. завършва специалност „Българска филология” в Софийски университет „Св. Климент Охридски”, където се включва активно в допълнителните курсове по фолклор и културна антропология при Юлия Николова.
През 2010 г. Елица завършва магистратура „Управление на информационните ресурси” във Философския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”, а понастоящем е студентка в трети курс на специалност „Право” във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”.
През 2012 г. Елица Райчева заедно с пловдивските музиканти Румен Монев (гайда и клавир), Цветомир Петков (цигулка и гъдулка), Темелко Иванов (кавал), Ивелин Божанов (тамбура) и с помощта на баща й Николай Петров (гъдулка) създават компактдиска „Чубричанче ле”, в който са включени предимно песни от Шопския край.
Макар Елица да е по-известна с песните от Шопския (най-много Бурелски) край, тя обича да изпълнява и включва в репертоара си и добруджански, странджански, тракийски и македонски песни.
Певицата е активна в търсенето на песни като активно си сътрудничи и с няколко читалища като „Славянска беседа” в град София, „Драгоман 1925”, град Драгоман, и Народно читалище „Христо Ботев” в село Габер, откъдето е родом нейната майка.
Репертоарът не се изчерпва със събирането и популяризирането на народни песни, а включва и авторски такива - странджанската песен „Излезе Рада” и добруджанската бавна песен „Слънцето трепти”.
Към момента Елица подготвя и втория си самостоятелен проект, в който ще бъдат включени и песни от други фолклорни области, като техните аранжименти също ще бъдат направени от Румен Монев.
Любимата фраза на певицата е мисълта на Франц Шуберт: „Който обича музиката, никога не може да бъде напълно нещастен”.
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..
Либрето: Тито Рикорди, по едноименната пиеса на Габриеле Д`Анунцио Действащи лица: • Франческа да Римини – сопран • Паоло – тенор • Джовани (Джанчиотто) – баритон • Малатестино – тенор • Остазио – бас • Самаритана – мецосопран • Бианкофорте – мецосопран • Смарагди – мецосопран • Адонела – сопран • Гарсенда • Алтикиара • Сер Толдо • Трубадур •..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Тази година Дядо Коледа няма да донесе нищо на "Аларма Пънк Джаз" ... Но вместо него вече пристигна (директно от Норвегия, ако не чак от Лапландия) неговият малко по-млад, но далеч по-чакан у нас братовчед (в червено-черни, а не в червено-бели одежди - съвсем като за пораснали непослушни деца) Пол Рони-Ейнджъл . Фронтменът на..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която впечатлява, интригува и стимулира въображението на слушателя. В последния си концерт за 2024 г. радиосимфониците, смесеният радиохор и четирима изявени солисти: бразилският бас Матеус Франка,..
Русия обяви, че ще пази своите граждани и мироопазващите сили в молдовския сепаратистки регион Приднестровие, заяви Мария Захарова, говорителката на..
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен..
Книгата на Ива Станоева "Документи, времена, облекло. Народни костюми в Княжество България" излезе от печат неотдавна. Тя е посветена на ценен извор за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg