130 години от рождението на Ернест Ансерме

„Именно в него имах щастието да намеря човек, който по-късно стана не само един от моите най-верни приятели, но и един от най-уверените и задълбочени изпълнители на моята музика. Говоря за Ернест Ансерме.”
Игор Стравински

Ернест Ансерме е роден на 11 ноември 1883 г., в семейство на математици. От малък се увлича по музиката, но систематично музикално, и професионално диригентско образование така и не получава. През 1903 г. завършва математика в университета в Лозана, а малко по-късно вече е и преподавател по математика в същия университет. Но интересът му към музиката не се губи и той започва да взима уроци по композиция при А. Денереа в Лозанa, както и при Ернест Блох в Женева. По-късно Ансерме отива в Париж и посещава „Скола канторум” към консерваторията, благодарение на което постига ново, по-съвършено ниво в дирижирането. Преследвайки високия професионализъм, в продължение на година учи в Берлин при Артур Никиш и Феликс Вайнгартнер.
Дълго време на младия музикант не му се отдава възможността да се посвети на мечтата си да бъде диригент: необходимостта да припечелва, за да живее, го заставя да се занимава с математика. Но нито за миг не го напуска мисълта да се занимава само и единствено с музика. И когато пред него се откриват перспективи за научна кариера в областта на точните науки, той захвърля всичко, за да заеме случайно появилото се скромно място на диригент в малкия курортен град Монтрьо, Швейцария. Този избор му дава шанса да се срещне и общува с известни композитори като Клод Дебюси, Морис Равел и Игор Стравински, който по същото време живее в Швейцария. Именно срещата със Стравински става решаваща в живота на Ансерме. През 1915 г., по препоръка и съвет на руския композитор, Ансерме получава мястото на главен диригент на сформирания от Дягилев Руски балет, и няколко години заедно с него гастролира в Европа, Северна и Южна Америка.
През 1916 г., в Ню Йорк, Ансерме реализира първи си записи като диригент. Под негово управление се осъществяват премиерите на балетите „Парад” на Ерик Сати, „Тривърхата шапка” на Мануел де Файя, „Приказка за шута” на Сергей Прокофиев, а също така и на много от произведенията на Игор Стравински, като: „История на войника”, „Пулчинела”, „Приказка за лисицата, котарака, петела и овена” и други.
Да се разказва за необичайния творчески път на Ернест Ансерме в по-голямата си част означава да се разказва историята на музикалния живот на неговата страна, и особено – на прекрасния „Оркестър на Романска Швейцария”, основан от него през 1918 г. Тогава той е бил само на 35 години. Съставът включва 80 музиканта. Само след няколко години, а и до днес – това е един от най-добрите колективи в Европа, станал известен в целия свят. Още в началото стават ясни творческите симпатии на Ансерме, отразяващи се в репертоара и художествения облик на неговия колектив. Преди всичко, френска музика (в частност Равел и Дебюси), в предаване на цветовата палитра, където Ансерме има малко равни на себе си. После и руската класика. Ансерме е пионерът, който запознава съотечествениците си и много почитатели на симфоничната музика от други държави с руската музика. Също така, не на последно място, той е един от най-големите пропагандатори на музиката на XX век, в частност на творчеството на Онегер и Мийо, Хиндемит и Прокофиев, Барток и Берг, а на първо място – Стравински, един от любимите автори на диригента. Ансерме става първия диригент на операта на Бенджамин Бритън „Похищението на Лукреция” през 1946 г. Също така прави премиерни изпълнения на произведения от Копланд, Лютославски, Мартину, Уолтън и други.
Въпреки многобройните предложения за диригентска длъжност в различни колективи, в течение на петдесет години Ансерме остава със създадения от него Оркестър на Романска Швейцария и едновременно с това гастролира в качество на гост-диригент. Десетките записи на този колектив сериозно обогатяват световния музикален репертоар.
Ансерме, който дирижира до 84-годишна възраст, е известен с превърналите се в христоматийни интерпретации на произведения от френски и руски композитори. Сред тях са Морис Равел, Клод Дебюси, Ерик Сати, Игор Стравински и Сергей Прокофиев. Ансерме е и автор на произведения в импресионистичен стил: Симфонична поема „Пролетни листа”, Песен за пиано и оркестър, пиеси за пиано, транскрипции за оркестър, в това число транскрипция за оркестър на „Шест антични епиграфа” за пиано на Клод Дебюси.
Силно впечатление прави острият му интелектуален подход към съвременната тогава музикална естетика Страстен пропагандатор на съвременната музика, Ансерме е против разрушителните тенденции, присъщи на авангардистките течения. През 1961 г. той публикува философско-естетическия трактат „Основи на музиката в човешкото съзнание”, в който осъжда серийната техника на авангардистите и влиза в защита на тоналностите в класическо-романтичен тип. Наследството му съдържа ред музиковедски съчинения, сред които: „Жестът на диригента”, „Дебат за съвременното изкуство”, „Музикални беседи”...
Последният концерт, на който дирижира, е на 18 декември 1968 г., в зала „Виктория” в Женева, където представя програма с произведения от Бах, Барток, Дебюси и Онегер. Умира два месеца по-късно, на 18 февруари 1969 г.
С творческата си дейност Ансерме значително повишава музикалния престиж на Женева, а през 1953 г. става почетен гражданин на града. Улицата, която минава по десния бряг на река Арв и покрай Мезон дьо ла Радио в Женева, носи неговото име.
В двата часа на „Музикалните вечери” на програма Христо Ботев, посветени на швейцарския диригент, ще звучи музика от Г. Ф. Хендел, Р. Шуман, Е. Шабрие, К. Дебюси, М. Равел, С. Прокофиев и И. Стравински.

неделя, 10 ноември, от 19.30 часа

Споделете

130 години от рождението на Ернест Ансерме

Споделете

Монкестра 3

Нови записи от Първо студио на БНР

Тезите на Иван

Нова арфа за нашето училище – дарителска кампания на родителите и възпитаниците от НМУ „Любомир Пипков“

Българският национален костюм в картините-уроци по етнография

Сърдечно-съдови изменения след прекаран Covid-19

Няма пряка връзка между тежестта на Covid-19 и неврологичните усложнения

Харалан Александров: Обществото ни е силно фрагментирано – електорално, ментално и културно

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР