Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Йордан Крушков: "Човек е такъв, какъвто поиска да е"

Днес в "Калейдоскоп" слушаме руска музика и си поговорим за пиесата на Александър Вампилов "Двадесет минути с ангел". Написаната през 1962 година трагикомедия от тази есен е в репертоара на Видинския драматичен театър.

Постановката е дело на смесен екип, в който участват театрали от Видин, Монтана и Благоевград- Йордан Крушков, Петър Митев, Добрин Мирчев, Божидар Даков, Николай Янев, Фиданка Рангелова и Ана Дамянова. Режисьор на спектакъла е Милена Анева, а сценограф- Катя Лозанова.

Място на действието в пиесата "Двадесет минути с ангел" е провинциален хотел. Това не е единствената творба на Александър Вампилов, в която героите се срещат на неутрална територия за временно пребиваване, каквато е хотелът. Територия, която е ничия и през която преминават, остават за малко или за повече всякакви хора.

© Снимки: Драматичен театър Видин

Територия, която е еднакво чужда за всички, които я обитават. Обстоятелство, което отключва у човека несигурност, тревожност, съмнения, мнителност. Чуждото място подсилва, дори хиперболизира всички тайни страхове. В такива- хиперболизирани условия на страх, тревожност и недоверие, поставя своите герои Александър Вампилов.

Битовата драма, в която са забъркани двама руски мужици, новобрачно семейство, музикант, чистачка и агроном, е построена върху житейска ситуация, която е напълно възможна и с днешна дата: Двамата мужици са пропили всичките си пари и предприемат отчаян ход- отварят хотелския прозорец и се провикват към напълно непознатия град, че искат пари на заем. Правят това със смелостта на махмурлии, след което ги нападат всякакви страхове и съмнения... Ситуацията стига прага на абсурда, когато на вратата потропва млад човек, готов да им даде исканата сума... Да, но кой луд вярва в добротата днес?!

Вицовата ситуация, която се заплита в пиесата, неусетно от лековат битов хумор мутира в изпълнена с напрежение и черна ирония реалност. Реалност, в която героите на пиесата, затворени в собствените си ограничаващи съмнения, откровено заявяват, че никой не е способен на безкористно добро. Те не само не са способни да го разпознаят в другиго. Те не са способни да допуснат, че безкористно добро въобще съществува... Е, къде тогава да търсим доброто, когато огледалото вече е счупено?...

"Трябва да вярваме в доброто, за да ни се случва добро"- казва режисьорът на спектакъла Милена Анева.

"Човек е такъв, какъвто поиска да е. Може да си Ангел. Може да си Дявол... Каквото си наложиш- това си", прибавя своя щрих към картината актьорът Йордан Крушков.

"Правенето на добрини е съзнателен процес"- убеден е и актьорът Петър Митев, който обаче си запазва правото и на малко скепсис:

"Аз съм оптимист. Винаги оптимист. Но май този оптимизъм е малко болезнен. Да, вярвам в доброто- по пиеса... Но аз житейски май не го вписвам никъде... Нещо не го виждам този ангел в реалния живот. Той- авторът- добре го е кръстил- Ангел. Така се казва. И е такъв. По пиеса..."

А какво остава за публиката? Вероятно посланието, че трябва да се учим да се отваряме. Да се учим да се доверяваме. Да се учим да позволяваме от време на време да бъдем наранявани. Защото болката май е единственото доказателство, че не сме се превърнали в жестоки саможивци... Да, без чувствителност ще сме неуязвими, но и ще сме изгубили всяка надежда за общуване и близост.

Новосформираната артистична трупа Видин-Монтана си е поставила смелата задача да пресъздаде пред съвременната публика ексцентричната стилистика на руския драматург от 60-те години на миналия век- Александър Вампилов. Автор, който открива своите необикновени герои сред  обикновените хора. И гради своите сценични послания по границата на абсурда. По ирония на съдбата, не са много хората, които познават творчеството на Вампилов докато авторът е жив. Той си отива от този свят на 35-тия си рожден ден. И почти веднага след мистериозната му смърт във водите на езерото Байкал пиесите му тръгват по света и неговите герои продължават да обитават театралните сцени и до днес. Може би защото постигането на равновесие между егоизма и човечността е една много трудна работа, която изисква голямо и продължително емоционално усилие. И много продължително самообучение... А може би и защото за познавачите на театралното изкуство винаги е удоволствие да си припомнят отново и отново черния хумор на Вампилов. Срещите с неговите герои- кога дискретно, кога директно- ни връщат към един от най-важните житейски уроци- че светът не започва и не свършва с личния хоризонт на никой от нас...

По публикацията работи: Ваня Минева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Борис Парашкевов

Защо французите говорят френски, а не французки

Етимологията или произходът на думите открай време е изкушавал човешкия ум и въображение. Което от една страна е похвално, но от друга крие риска привидното или желаното да бъде взето за истина. Неведнъж в предаването сме предупреждавали за това, а и нашите етимологически разходки във времето и пространството, вярвам, са убедили слушателите ни, че..

публикувано на 20.08.24 в 17:15
Любомир Левчев

В капана на думите с поета Любомир Левчев

Който има спомени от 90-те години на миналия век – трудни и повратни във всяко отношение, ще помни и различната реакция на известни лица от културния елит на държавата в онзи момент. Предполагам, че достойните и самокритични личности са съзнавали отговорността си да вземат страна или да изразят позиция към процесите, знаейки, че думите им имат..

публикувано на 29.07.24 в 09:15

Стратегия на общуването с Таня Масалитинова

Може и да не е за вярване, но за тези 30 години предаването "За думите" преживя доста изпитания, прераждания и премествания на началния час, докато стигне дотук. Хубавото на тази сложна биография е, че никога не сме имали комфорта да се отпуснем блажено и да заседнем в рутината. През 1997 г. след поредното прекрояване на програмата,..

публикувано на 23.07.24 в 10:26

Български географски имена в Европа

Европа е не просто име на континент, а символ на култура и цивилизация, която от векове е модел и мярка за ценностите в съвременните общества. Явно трудно постижими, защото и днес, почти 2 десетилетия, откакто страната ни е официално членка на общността на европейските държави, все още трябва да се убеждаваме, че и ние сме европейци като другите...

публикувано на 09.07.24 в 08:05

Стефан Цанев: Езикът крие в себе си някаква магика

Един от гласовете, които пазим в богатия звуков фонд на предаването, е на големия писател, драматург и поет Стефан Цанев. Според изследване на "Галъп интернешънъл" той беше най-четеният български поет през 1995 г. В предаването, което през 1996 г. все още се казваше "Какво се крие зад думите", писателят внесе своя оригинален поглед към този..

публикувано на 02.07.24 в 10:12