Днес в "Калейдоскоп" с нашия земляк Емил Цейнски си говорим за страстта му да създава икони и за нестихналата му болка по дома, приютена в "старите му обувки"...
Защото роденият и израснал в сянката на Белоградчишките скали творец от 1991 година живее в Италия.
Познават го като отличен майстор на икони. Но слабост му е графиката, изработена с финия класически рисунък на молива.
Екзотичен факт от творческата му биография са илюстрациите на Библията, които прави по поръчка на Ватикана.
Когато детството на Емил Цейнски станало вече спомен, той бил изправен пред необходимостта да избере път.
Възпитаник е на художественото училище в Казанлък.
Записва Духовната академия и за кратък период е послушник в Рилската обител.
С надеждата, че не греши, напуска България. А за из път си взема иконата на Свети Георги Победоносец- като единствен багаж...
В интервю за Радио Ватикана Емил Цейнски споделя още:
"Началото беше много трудно, започнах живота на клошар. Споделях градините на Милано и на централната гара с всички останали емигранти, нямащи нито дом, нито препитание. Тук, на нас емигрантите, мога да кажа, че най-много ни е помагала Католическата Църква. Не те питат кой си, какъв си. Ти имаш нужда, отиваш и ти дават хляб и не се интересуват от друго."
Живелите в чужди земи българи знаят, че никъде няма лесен хляб.
След пристигането си в Италия Емил Цейнски в продължение на няколко месеца живее от милостта на Католическата църква, която осигурява за бездомните топла храна и добри думи.
Добри думи, които Емил не разбира, защото когато тръгва за родината на Микеланджело, не знае италиански език...
"Когато трябва да оцелееш, мислиш само как да намериш храна и подслон. Няма място за изкуство", разказва за онова време Емил Цейнски. Време, което няма да забрави, защото е част от неговите уроци за живота. Време, което му е доказало, че нищо случайно няма. Време, през което, въпреки че спи на пейка в парка, Емил рисува.
Емил Цейнски живее и твори в Италия вече близо 25 години. Но уважението и високата оценка за неговото творчество днес не са причина да забрави кой му е помогнал и дал първия подслон; парка, който в продължение на месеци е негов дом и пази страховете му; първата изложба и първото телевизионно интервю, когато все още е само екзотичният чужденец, който няма какво да яде, но рисува вълшебно красиви икони.
"Иконите променят човека. Правят ни по-добри", убеден е Емил Цейнски.
В родината обаче той е редил свои неща само веднъж- сега го прави за втори път- на 21 януари 2014 година, в софийската галерия "Икар". В колекцията, която показва, са включени 43 графики и една икона. Темата е религия, философия, житейски космос. Творбите ще останат в столичната галерия до 2 февруари 2014 година.
Икони на Емил Цейнски са подредени в параклиси и църкви, намираме ги по страниците на религиозни издания, греят в молитвените кътове в домовете на обикновени хора и популярни личности, пътуват по света- в Гърция, Франция, Швейцария, Германия, Канада, Япония, Австралия.
Но най-ценна му е иконата, която е оставил в дома на своята майка. Защото той все така вярва, че няма по-удобни от "старите обувки" на душата...
Сред участниците в конкурса на предаването "За думите" по повод на 30-ата му годишнина се открои група от учители, някои от които бяха наградени за текстовете си. Ролята на учителя по български език и литература не се изчерпва с добрата подготовка на учениците по "предмета". Също толкова значим, ако не и повече, е личният пример за отношение към..
Един от обичаните и талантливи наши съвременници, които поканихме да отговорят на въпросите "Коя е любимата ви дума" и "Как ще продължите изречението "Българският език е…", беше композиторът Андрей Дреников. Забележително е как в отговорите ясно изпъкваше личността на всеки от запитаните. С обич и признателност пазим тези ценни мигове в звуковата..
В интервю за празничното издание на предаването "За думите" писателят споделя тревогата си за езика: "Това, което е притеснително, и най-тежките процеси днес, са свързани със злоупотребата с езика…Имам предвид счупването на разговора помежду ни и ползването на езика като пропаганда и като фейк… В момента думите и нещата са се разделили и се..
През м. април 2010 г. предаването "За думите" се обогати с нова рубрика – "Моята любима дума". Задавахме два въпроса на обичани, изявени и доказали се в своята област наши съвременници – "Коя е любимата ви дума" и "Как ще продължите изречението "Българският език е…" Разбира се, не сме се и помисляли, че човек може да си има една любима дума от всички..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф. Лучия Антонова, директорка на Института за български език към БАН, ръководители и членове на секциите в Института, проф. Веселка Желязкова, директорка на Кирило-Методиевския научен център при БАН,..
В навечерието на коледните празници и новата 2025 година в "Нашият ден" разговаряме с Георги Господинов , поет, писател, драматург и значима фигура..
Българският културен институт в Берлин (БКИ-Берлин), НУИИ "Илия Петров" - София и галерия "Дебют" представят експозиция от икони и живопис на Станимир..
"Черно хайку", новата стихосбирка на поетесата Яна Букова имаше едновременна премиера на три езика в България, Гърция и САЩ в три издателства с богата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg