Наричат Глинка „руски музикален гений”, „родоначалник на националния музикален стил”. И наистина - сътвореното от него през кратките 53 години на живота му, напълно заслужено му отрежда това място. Глинка не само е първият професионален руски композитор - той е нещо много повече: пионер, основоположник на руската композиторска школа. Неговите произведения оказват силно влияние върху творчеството на следващите поколения композитори - в това число на Даргомижски и Чайковски.
Творчеството на Глинка не е чак толкова голямо по своя обем. В него най-ярко се открояват двете опери - „Иван Сусанин” и „Руслан и Людмила”, написани в няколко последователни години между 1836 и 1842 година. Освен тях композиторът е създал няколко симфонични творби: една Симфония върху две руски теми, написана през 1834 година, но останала незавършена (по-късно това прави и я оркестрира друг руски композитор - Висарион Шебалин), музика към трагедията „Княз Холмски” (написана през 1844 година), двете Испанска увертюри (№1, позната още под заглавието „Арагонска хота”, и №2 - „Нощ в Мадрид”), а също така - изключително популярните у нас „Валс-фантазия” и Фантазия върху две руски теми „Камаринская”. Успоредно с това обаче Глинка е автор и на доста клавирни пиеси (сред тях са Ноктюрното „Раздяла” и вариациите върху песента „Славей” на Алябиев) и няколко камерни произведения: Соната за виола и пиано, написана през 1828 , но останала недовършена, също като симфонията му (това прави едва през 1932 Вадим Борисов), „Патетично трио” за кларинет, фагот и пиано (1832), Голям клавирен секстет (също 1832), Дивертименто за клавирен квинтет и контрабас върху тема из операта „Сомнамбула” на Белини и Блестящо рондо върху тема из операта „Монтеки и Капулети” на Белини, написани през 1831 година. Най-значителна част в творчеството на Михаил Иванович Глинка като че ли заемат песните и романсите. Те са най-многобройни и се отличават с невероятното си мелодично богатство и лиричност.
В двата часа на неделната ни музикална вечер ще ви разкажем интересни факти от живота на големия руски композитор и ще чуем най-значимите му произведения: симфоничната фантазия „Камаринская”, лиричният „Валс-фантазия”, първата испанска увертюра - „Арагонска хота”, фрагменти от двете му опери „Иван Сусанин” и „Руслан и Людмила”, а също така - клавирния секстет, сонатата за виола и пиано и два от най-популярните му романси: „Помня чудния миг” и „Не ме изкушавай без нужда”.
неделя, 1 юни, от 19.30 часа
На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в света – китарата. Сюжетът преплита български фолклор, балкански елементи, музика от целия свят, а главната роля е в ръцете на акустичното трио на китаристът Ангел Демирев, в което участват Петър..
В средата на 60-те години пред знаменития френски маестро се отварят широко вратите на най-реномираните театри на Стария континент и отвъд океана. През 1961 се срещат с Мария Калас. Prima donna assoluta e на върха в кариерата си, а Претр се превръща в един от любимите ѝ диригенти. Три години по-късно с посредничеството на EMI изкачват шеметна..
Внезапно на 58 години ни напусна Драгомир Йосифов – композитор, музиколог и диригент на Хора на Опера Пловдив. Драгомир Йосифов е роден през 1966 г. във Варна. Завършва диригентския клас на Държавната музикална академия в София при проф. Васил Арнаудов и доц. Димитър Манолов. Негови учители по композиция са проф. Лазар Николов и Божидар Спасов...
1 ноември Свири Оркестърът на Румънското национално радио с диригент Румън Гамба. 3.00 часа – Йон Думитреску (1913-1996), Симфоничен прелюд. 3.11 часа – Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 35. Солист: Александру Томеску (цигулка). 3.48 часа – Николо Паганини (1782-1840), Каприз № 24 в ла минор. Изпълнява Александру..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" говорим за музикалното мениджърство и клубния живот в различните краища на Европа. Събеседник е Светослав Нунев – организатор на събития и концерти на български изпълнители в световната музикална столица Лондон, с дългогодишен опит като композитор и диджей. Той сподели своите наблюдения и..
Мечтаният от мнозина остров Бора Бора е малко късче земя от архипелага Дружествени острови на Френска Полинезия, заобиколено от лагуна и риф. В центъра му..
На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в..
В средата на 60-те години пред знаменития френски маестро се отварят широко вратите на най-реномираните театри на Стария континент и отвъд океана...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg