Звукови хроники „Музика от извора”: Бахши - лечителите-музиканти

публикувано на 11.06.14 в 10:15

Жена свири на кобиз

Чуйте предаването

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Втората ни среща в цикъла за музикалното наследство на Изтока е посветена на лечителите-музиканти в Средна Азия - бахши. Те са основна фигура в средноазиатската духовност. Багши на узбекски език или бакши на киргизки е народен певец, бард, изпълнител на епическия фолклор (дастан). Всъщност независимо от етническия си произход бардът трябвало да изпълнява своето изкуство на трите разпространени езика в Средна Азия – персийски, тюркски и кюрдски. Думата бахши е със неясен средноазиатски произход и етимологията й отразява ролята на барда във всичките му аспекти за различните етноси – лечител за тюркските народи, будистки монах, когато е свещеник (смята се, че тяхната религиозност е силно повлияна от разпространената преди исляма будистка религия) и поет, когато е разказвач на персийски легенди.

При узбеките и таджиките основен инструмент е ръчният барабан или дайре, сходно на дафа. При узбеките ръчният барабан се нарича дойра или чилдрама (на тюркски означава „четиридесет” и вероятно има връзка с космогонията им). По време на лечителския обред - камлането, камът изсипва върху болния своите духове-помощници, които вече са се събрали в тъпана му призовани от неговите песни. Ритуалният инструмент е украсен с рисунки предимно със соларен характер. Често има и дупки в коженото тяло на тъпана, като вероятно в миналото при узбеките и таджиките това се е свързвало с 40 духове-помощници. В днешно време те се правят за по-добро звучене на дайрето. По същите причини преди време колелцата-гривни също трябва да са 40, но днес са важен музикален атрибут на инструмента. При таджиките и узбеките това дайре обикновено се предава по наследство и така има дайрета, предавани четири поколения назад. И до ден днешен е запазена традицията дайрето да има мъниста за защита от зли очи. Отношението на лечителите и знахарите към този инструмент е сакрализирано и всъщност, както казва Айдай, знахарка през 60-те г.. на ХХ в., „дайрето не е мое, а тяхно (на помощниците). Ако не свирим на него, те няма да дойдат”.

Ритуални тъпанчета или барабани изглежда е имало и при казахите и киргизите, но през ХІХ в. те изчезват от атрибутите поради предпочитанията към друг инструмент - кобиза. Той наподобява гъдулката като външен вид и техника на свирене, т.е. свири се с лък и докосване на нокътя по струните, но е доста по-различен. Направен е от цяло парче дърво (за да се съхрани по-добре душата на дървото) с дължина 60–70 см. Формата наподобява ябълка с гриф за лявата ръка и дълга основа, която при свирене се подпира на колената или на земята. Подобно на друг популярен инструмент в Средна Азия - дутар, той е с две струни от 104 конски косми. Има разновидности със или без прагчета на грифа. Почти пълна аналогия на този инструмент намираме при археологическите проучвания на скитски могили от V в. пр. Хр. Във вътрешната страна на резонаторното тяло се слагат амулетчета от сребро за увеличаване силата на звука и за визуален ефект. Други украшения, като пера от бухал, огледалца и т.н., подсилват търсения лечителски ефект или защитават бахшията по време на церемонията от лоши срещи в отвъдното. В миналото кобизът се е използвал само с ритуални цели или в епическия епос на казахите – жырау, но около средата на ХІХ в. тази традиция се нарушава и започва да се използва и в светската музика. Ритуалното му значение е подобно на тъпана. Бахши Сюименбай казва, че „Джиновете - моите духове, ми си подчиняват, когато ги призовавам с помощта на кобиза”. При казахите, и каракалпаците има множество легенди за този древен инструмент, една от тях е, че първият кобиз е направен от ствола на черница. Ритуалната важност на инструмента се подчертава от поговорки от рода на тази: „Всеки бахши трябва да може да свири на кобиз или поне на домбра”.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Звукови хроники „Музика от извора”: Бахши - лечителите-музиканти

Осмо издание на Фестивала на етносите 2024 в Котел

Седенето – "новото пушене"

Трудно ще е бъдещето на българския карикатурист

Непознатата Мария Магдалина

Какви са възможностите за спортна изява на трансплантирани хора

Какви са възможностите за спортна изява на трансплантирани хора

Дните на италианската култура се откриха в Балчик

Асоциацията на българските училища в чужбина – "Образованието като грижа и ценност"

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР