Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Акордеонистът Кирил Владов и неговите първи радиозаписи

3
Снимка: Личен архив
Мирослав Василев

Регионалните радиостанции на БНР, създадени като самостоятелни информационни центрове във Варна, Стара Загора, Пловдив, Шумен и Благоевград, притежават богати звукозаписни фондове с българска народна музика. Сред основните задачи на регионалните медии в ранните години приоритет има документирането, популяризирането и съхранението на местен музикален фолклор, а през втората половина на ХХ век активно се записват изпълнения на певци и инструменталисти с аранжименти от професионални музиканти.


Екип от музикалния отдел на Радио Варна издрива народни изпълнители от Североизточна България – Шуменско, Разградско, Търговищко, Добричко, Силистренско. Варненското радио продуцира и записи на изпълнители от други региони на страната като Стойка Делчева от Ракитница, Старозагорско, Стамболка Генадиева от Годеч, Тома Янчев от Граматиково, Зорка Желязкова от Айтос, Катя Петрова от Сенгельово (Егейска Македония), Жельо Йовчев от Полски извор, Бургаско и др. Сред инструменталистите в музикалния фонд, които осъществяват първите си звукозаписи в студиото на Радио Варна, присъства и името на стилния шопски акордеонист Кирил Владов. По време на концерт в Слънчев бряг случайно го чува тогавашния музикален редактор Недялко Станев, отговорен за народната музика в Радио Варна (1970-1989 г.). От съвместната им среща Кирил Владов си спомня думите: „Много хубаво свириш. Защо не дойдеш да направиш записи в радиото?”. През 1978 г. записва първите четири хорà, обработени от Недялко Станев и Ангел Истатков. От тогава неговите изпълнения във фонотеката на Радио Варна достигат 15 записа, съпроводени от щатния оркестър на радиото.


Кирил Владов е роден на 19 май 1953 г. в с. Курило, днес квартал на София. Едва шестгодишен хваща акордеона. Талантът на народен музикант е наследил от баща си, който свири на хармоника. Сам усъвършенства майсторлъка, слушайки изпълнения на акордеонистите Борис Карлов, Коста Колев, Иван Шибилев, Ибро Лолов, Емил Колев, Трайчо Синапов и др. През 1971 г. постъпва като танцьор в танцовия състав към ДНА – Сливен. Музикалната дарба е забелязана от хореографа Здравко Даскалов, който насочва младия талант за корепетитор на състава. „Танците много ми помогнаха да опозная специфичните особености на българската народна музика, стила и характера на отделните фолклорни области”, казва Кирил Владов. По покана на Емил Колев през 1979 г. в Първо студио на Радио София записва „Право шопско” и „Йовино хоро” (обр. Христофор Раданов) със симфоничния оркестър на БНР. Те са издадени на грамофонна плоча от „Балкантон”. През 80-те години Кирил Владов е постоянен сътрудник в Радио София. Съпровожда в записи на Василка Андонова, Костадин Гугов, Трио „Българка”, Янка Рупкина и др. От 1990 г. е корепетитор в Държавното хореографско училище. Автор е на музиката към танците в телевизионното предаване „Български уроци” на БНТ. През 2008 г. издава авторски албум с хорà и ръченици от Северозападна и Средна Западна България.


Инженер-химик по образование днес акордеонистът с вълнение се връща към спомена за първите записи в Радио Варна – музикални документи от един творчески път, звук от живота на Кирил Владов.


„Радио Варна - 80 години звукът на живота”


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Любомир Левчев

В капана на думите с поета Любомир Левчев

Който има спомени от 90-те години на миналия век – трудни и повратни във всяко отношение, ще помни и различната реакция на известни лица от културния елит на държавата в онзи момент. Предполагам, че достойните и самокритични личности са съзнавали отговорността си да вземат страна или да изразят позиция към процесите, знаейки, че думите им имат..

публикувано на 29.07.24 в 09:15

Стратегия на общуването с Таня Масалитинова

Може и да не е за вярване, но за тези 30 години предаването "За думите" преживя доста изпитания, прераждания и премествания на началния час, докато стигне дотук. Хубавото на тази сложна биография е, че никога не сме имали комфорта да се отпуснем блажено и да заседнем в рутината. През 1997 г. след поредното прекрояване на програмата,..

публикувано на 23.07.24 в 10:26

Български географски имена в Европа

Европа е не просто име на континент, а символ на култура и цивилизация, която от векове е модел и мярка за ценностите в съвременните общества. Явно трудно постижими, защото и днес, почти 2 десетилетия, откакто страната ни е официално членка на общността на европейските държави, все още трябва да се убеждаваме, че и ние сме европейци като другите...

публикувано на 09.07.24 в 08:05

Стефан Цанев: Езикът крие в себе си някаква магика

Един от гласовете, които пазим в богатия звуков фонд на предаването, е на големия писател, драматург и поет Стефан Цанев. Според изследване на "Галъп интернешънъл" той беше най-четеният български поет през 1995 г. В предаването, което през 1996 г. все още се казваше "Какво се крие зад думите", писателят внесе своя оригинален поглед към този..

публикувано на 02.07.24 в 10:12

Победителите в детския литературен конкурс "Искри" – директно от БНР

Целта на конкурса е насърчаване на децата за творческа и индивидуална изява. Да открива, популяризира и подпомага развитието на талантливите деца! Победителите в конкурса на 41-вия Национален конкурс за детско литературно творчество "Искри" 2024 г. – бяха избрани от жури в състав: Оля Стоянова, Митко Новков, Цвета Брестничка, Виктор Чулев и..

публикувано на 23.06.24 в 09:30