Руска музика и руски солист в третия концерт на радиосимфониците – директно предаване от зала „България”, събота, 8 ноември, от 19 часа

Широка гама от емоции и преживявания - от приказната тайнственост на едно „вълшебно езеро” до съдбовната предопределеност на „Четвъртата” на Чайковски – са ни приготвили този път радиосимфониците и техният главен диригент Емил Табаков. За своя пореден, трети концерт, който по изключение ще се проведе не в петък, а в събота, те са избрали изцяло руска програма: ще бъдат изпълнени симфоничната картина „Вълшебното езеро” на Анатоли Лядов, Концерт за цигулка и оркестър № 1 в ре мажор, опус 19 от Сергей Прокофиев и Симфония № 4 във фа мажор, опус 36 от Пьотр Илич Чайковски. Солист ще бъде руската цигуларка Татяна Самуил, лауреат на престижния московски конкурс „Чайковски” през 2002 година.

Идеята за симфоничната картина „Вълшебното езеро” на Анатолий Лядов, (както и за другите две приказни картини на композитора – „Кикимора” и „Баба Яга”), възниква още през 80-те години на 19 век, но Лядов осъществява замисъла си чак в последното десетилетие от живота си, когато е обхванат от забележим творчески подем. Творбата е под опус 62 и се смята за едно от най-високите постижения на композитора в този жанр. За разлика от двете други картини, „Вълшебното езеро” не е свързано с някаква конкретна приказка или поредица от приказки. За създаването му композиторът разказва: „Ето как се получи при мен – аз знаех едно такова, хайде да го наречем, обикновено горско руско езеро, което беше особено красиво в своята незабележимост и тишина. Трябва да се почувства колко живот и колко разнообразни краски, отенъци на светлината и въздуха има в непрестанно променящата се тишина и привидната неподвижност! Отначало започнах да търся описание на такова подобно езеро в руските народни приказки. Търсих, търсих… за да има на какво да се опра. Но руските приказки не обичат да спират действието и хода на разказа си върху описанието на природни явление точно по начина, който ми беше необходим, за да разгърна музиката си. Движение сякаш няма, а мисълта – понякога съвсем ми убягваше. Всичко спира, няма нито звук. Не, оказва се, че все пак някъде нещичко помръдва. И изведнъж подухва вятър...”
Анатоли Лядов много обичал това свое произведение. „Колко картинно, чисто, изпълнено със звезди и тайнствено в своята дълбочина е то – пише той. – А главното – без хора, без техните претенции и оплаквания – само мъртва природа, хладна, зла, но фантастична – като в приказка”. И още едно изказване, съвсем не характерно за този иначе скромен и взискателен музикант: „Колко хубаво е това мое „вълшебно езеро! Свиря и се опиянявам. Такова нещо до сега не съм създавал!”

Първият цигулков концерт на Сергей Прокофиев е едно от най-слънчевите и бляскави лирични произведения на композитора. Той е написан през 1917 година и настроението му, както и употребата на смислови акценти в него, са изключително необичайни. Творбата е изградена в тричастна форма, като в крайните части преобладават лиричните настроения, а в средната – скерцозност и гротеска, както и колористична причудливост. Основната тежест в музикалното развитие пада върху солиращата цигулка. Прокофиев й възлага водеща роля и тя е доминиращ участник в цялостния ансамбъл. Употребата на цигулката в този концерт е изключително интересна, а специфичната техника на инструмента е използвана по новаторски начин.
Всъщност, Първият цигулков концерт на Прокофиев е започнат още през 1915 година и първоначално е бил замислен като концертино. Налага се обаче Прокофиев за прекъсне работата си върху този проект, тъй като е много зает с писането на своята опера „Играчът”. Към идеята за цигулков концерт композиторът се връща през 1917 година. Премиерата е цели шест години по-късно – на 18 октомври 1923 година в Парижката опера. Солист е бил цигуларят Марсел Дариьо, а диригент на оркестъра на Парижката опера – Сергей Кусевицки.

Четвъртата симфония на Чайковски бележи цяла епоха в творчеството на композитора – тя е онова произведение, в което по съвършен начин са преплетени естетическите принципи на композитора и новаторските му търсения в областта на симфоничната музика. Чайковски работи над симфонията в продължение на няколко месеца през 1877 година. Това е изключително тежък период в неговия живот – само няколко седмици след сключването на един крайно неуспешен брак, който усеща като мъчение, той избягва от жена си в Петербург. И точно когато се чуди какво да прави и накъде да тръгне, Съдбата му изпраща помощ в лицето на известната меценатка и страстна почитателка на творчеството му – Надежда Филаретова фон Мек. Чайковски никога не се среща със своята покровителка (това е било по взаимно съгласие, дори нещо като условие), макар че неведнъж е живял в имението на фон Мек, докато тя е отсъствала за дълго от страната. Съществува обаче богата кореспонденция между двамата, която е запазена, и която е продължила дълги години. Тази кореспонденция, която разкрива Надежда фон Мек като изключително ярка и интересна личност, е свързана с почти всички произведения на Чайковски, и в частност – с неговата Четвърта симфония.
Първите чернови на всички части на симфонията по всяка вероятност са били готови през май 1877 година – малко преди да започне работата върху операта „Евгени Онегин”. Тежък нервен срив на композитора прекъсва работата и над двете. След това, през декември същата година, работата върху оркестрацията на симфонията продължава. По онова време Чайковски е във Венеция. Именно тази работа и осъзнаването от негова страна на ценността на създаваната творба, му помагат да оздравее (за това той пише няколкократно в писмата си до Надежда фон Мек). Готовата партитура веднага е изпратена в Москва на Николай Рубинщайн – първи изпълнител на всички предишни симфонии на Чайковски. Премиерата е в Москва на 10 февруари 1878, отново под диригентството на Рубинщайн. Но колкото и да е странно, този път новото произведение на Чайковски минава незабелязано. Успехът на симфонията е среден, а в пресата се появява само една неголяма съчувствена статия. В Петербург обаче, където на диригентския пулт застава Едуард Направник, премиерата на четвъртата симфония на Чайковски има грандиозен успех. Същото се случва и в Париж, където творбата е изпълнена за първи път на 25 (13) януари 1880 година.

Татяна Самуил е родена в Санкт-Петербург в семейство на музиканти. Започва да свири на цигулка, когато е на 6 години, а само три години по-късно дебютира с Молдовския национален симфоничен оркестър. Младата цигуларка завършва Московската държавна консерватория „П. И. Чайковски" в класовете на проф. Сергей Фаткулин и доц. Мая Глезарова. Продължава обучението си при Игор Ойстрах, който ръководи магистратурата й в Брюкселската кралска консерватория , а така също учи и в Мадридския музикален колеж, в класа на Жозе Луис Гарсия.
Татяна Самуил е лауреат на престижни международни конкурси за цигулари, сред които „П. И. Чайковски” (Москва, 2002 г., ІІІ награда), „Майкъл Хил” в Нова Зеландия, „Ян Сибелиус” във Финландия и „Кралица Елизабет” в Брюксел.
Цигуларката свири с водещите оркестри в много страни по света – Руският национален оркестър, Санкт-Петербургският държавен академичен симфоничен оркестър, Белгийският национален оркестър, Брюкселският филхармоничен оркестър и много други.
Татяна Самуил се изявява и като камерен музикант – в състава на различни камерни ансамбли тя често си сътрудничи с музиканти като Огюстен Дюме, Франс Хелмерсон, Соня Видер-Атертон. През 2008 г. се присъединява към струнния квартет „Малибран”. Татяна активно концертира и участва в различни фестивали в цял свят, като Menton Festival във Франция и Ludwigsburger Schlossfesrspiele в Германия.
Дебютният албум на Татяна Самуил е с пианистката Пламена Мангова и включва сонати от Сергей Прокофиев. Той получава много добри отзиви и е отличен с 5 звезди от френския Diapason. През 2009 г. Татяна участва в първия запис на аржентински оркестър, реализиран от звукозаписната компания Sony. Съвместно със Salta Symphony Orchestra под диригентството на Луис Горелик, тя изпълнява цигулковия концерт „Аймара” от Луис Хианео.
Татяна Самуил свири на цигулка „Страдивари” от 1712 г., принадлежала на легендарния Фриц Крайслер. От 2010 г. тя ползва и съвременна цигулка, създадена специално за нея от Кристиян Байрон.