И през новия политически сезон оставаме с надежда да се случат необходимите реформи в съдебната система, образованието, здравеопазването. Може да се надяваме на набор от мерки, насочени към решаване на някои от проблемите на въпросните системи. Това, което, може би, няма да дочакаме е цялостното преформулиране на тези системи с идеята да бъдат по-ефективни.
За съжаление последните реформи в това отношение са правени при правителството на Иван Костов (1997-2001) в изключително драматична среда, когато обществото беше готово за радикални реформи и от тогава насам такива радикални реформи не се случват, каза политологът д-р Стойчо Стойчев – преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. – Причината е, че статуквото устройва прекалено много хора. Не просто управляващите, или политиците, но и активните участници в тези системи. Примерно – статуквото устройва както учителите и университетските преподаватели, така и студентите и учениците в образователната система. Същото се отнася и до здравеопазването. Това е възможно, защото в тези системи в продължение на последните 25 години са се развили отношения на клиентелизъм, развили са се схеми за източване на бюджетни средства, към които са се адаптирали играчите в момента и никой не иска да развали статуквото, защото не знае какво ще му донесе бъдещето. А то към момента не е розово, защото нито имаме качествено здравеопазване, независимо че то е едно от най-скъпите в Европа по данни от Националната пациентска организация, нито имаме качествено образование и спада на интереса към българските висши училища е доказателство за това. Те не са конкурентноспособни с чуждите. Причината е в грешните финансови стимули. Системата за финансиране, според която парите следват ученика или студента, води до занижаване на критериите.
Според политолога д-р Борис Попиванов, преподавател в СУ „Св.Климент Охридски“, проблемът е, че РБ – като основната „реформаторска сила“ в това мнозинство, не успя достатъчно убедително да обясни на българското общество, с какво точно неговото положение ще се промени с предлаганите реформи и защо точно тези, а не други.
Що се отнася до скоростта на реформаторските предложения, виждаме, че тя е съвсем забавена, че инерцията е почти убита, продължи той. – Тепърва ще наблюдаваме отлагане на замисленото по много посоки и за доста време напред. Колкото до вътрешното статукво, то, според мен, е достатъчно добре бетонирано. Вярно е, че реформаторите в мнозинството са силно недоволни от факта, че другите партньори провалят предлаганите реформи, обезсмислят ги и ги отлагат във времето. Но самият РБ е наясно, че няма положителна перспектива, ако напусне това мнозинство. Същото важи за ПФ и особено за АБВ. В този смисъл четирите официално подкрепящи управлението политически сили имат интерес тази формула с малки или по-големи изменения в следствие на местните избори, да се запази. Що се отнася до ДПС, за което толкова месеци се говори, че се доближава до властта, че е фактор, който все повече ще диктува положението в страната, то далеч няма намерение да направи това официално. Например с влизане в един кабинет, с подписване на някакво споразумение, със свои министри. На ДПС е достатъчно да контролира дневния ред на правителството и на парламента. Това, според мен, са амбициите на лидера Местан.
Що се отнася до „разместването на пластовете“ след изборите за местна власт, двамата политолози прогнозират:
Това, което е известно към момента е, че ГЕРБ се очертава като водеща политическа сила след изборите, е становището на Стойчо Стойчев. – Ако ГЕРБ спечели повече от половината кметски места в страната, може да претендира за по-голяма тежест в коалицията. Много зависи от представянето на партиите от РБ. Ако те отбележат драстична загуба на влияние, предполагам, че ще се стигне до предоговаряне на баланса на ресорите в кабинета.
Бихме могли да очакваме, че последиците от местния вот може да доведат до някакво прекрояване, коментира Борис Попиванов. – Не съм сигурен, че това може да доведе до прекрояване на управленската формула. Ако става въпрос за влияние на ДПС в парламента и във властта, новата формула вече е реализирана. Няма нужда да чакаме местните избори.
В навечерието на коледните празници и новата 2025 година в "Нашият ден" разговаряме с Георги Господинов , поет, писател, драматург и значима фигура..
Какво ни донесе 2024 година в културен план – размисъл в "Нашият ден" с Димитър Стоянович . В началото на разговора насочваме внимание към новия..
Българският културен институт в Берлин (БКИ-Берлин), НУИИ "Илия Петров" - София и галерия "Дебют" представят експозиция от икони и живопис на Станимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg