Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Осветляване на тъмните години: легенди, тълкувания и факти около приписката на поп Методи Драгинов

БНР Новини
Юлиана Методиева, Гергана Дончева и Митко Новков в студиото на "Премълчаната история"
Снимка: Емил Николов
В българската история има тъмни периоди, за които автентичните извори са оскъдни, а свидетелства почти липсват. Съвсем нормално, впрочем: имало е времена, когато пред населението е стояло само оцеляването, не е било до записване и изобразяване на трудностите. Един такъв тъмен период са вековете 16 и 17, когато властта над българските земи е била в ръцете на османските турци, а българите са били етнос, подчинен на султана. За тези времена съществува една знаменита приписка, наречена „Потурчването на Чепино“, за неин автор се сочи поп Методи Драгинов, за когото обаче не се знае нищо друго извън нея. Приписката се появява на бял свят през 1870 г. в публикуваното от Стефан Захариев изследване „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза“, за което, между другото, ласкаво се изказва Константин Иречек, ползвал го в своетите проучавания върху българската история и география.
Така или иначе, приписката на поп Методи се превръща в основа на романа на Антон Дончев „Време разделно“, чиято екранизация от режисьора Людмил Стайков наскоро бе обявена от българската публика за неин най-любим филм. Въпросът обаче е доколко онова, което се разказва във филма и се описва в приписката е достоверно и истинни и тъкмо с този въпрос ще се ангажира предаването „Премълчаната история“ на 23 септември 2015 г. Още Вера Мутафчиева на базата на обстоен и щателен историко-филологически анализ поставя под съмнение автентичността на документа и макар че в едно радиопредаване едва ли ще може да се открие и затвърди като стълб някоя едничка истина, проблемът е важен и съществен: точно върху такива исторически разкази, както и художествени произведения българите предпочитат и продължават да се изявяват единствено и само като жертви, тоест като обекти, а не като субекти на своето историческо движение. За да преодолеят точно това усещане, в студиото на предаването „Премълчаната история“ са Гергана Дончева, гл. асистент в Института по балканистика към БАН, и главният редактор на сайта „Маргиналия“ Юлиана Методиева.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пазарджишката еврейска общност вчера и днес

"Ако искаш да познаеш себе си, огледай се в очите на съседа си" казва древна източна поговорка. За да научим повече за себе си, от 20 години насам в "Познати и непознати" се оглеждаме в очите на съседите ни от различните малцинства в България – турци, арменци, евреи, роми, армъни, каракачани, руснаци... Вглеждаме се и в очите на съседите ни от т.нар...

публикувано на 02.03.25 в 17:23
Георги Няголов

Георги Няголов: Да не губим фокус от големите теми в образованието

В ситуация на неспирни изненади, които всекидневно ни поднася не само родната политическа среда, образователната сфера не прави изключение. Обществото е сюрпризирано с "идеи", които най-малкото не са добре обмислени. Нерядко оставаме с впечатлението, че в публичното пространство се подхвърлят сюжети, които, без да са съществени, отвличат вниманието и..

публикувано на 01.03.25 в 16:15

Тапетен археолог проучва старинна къща на Мавриций

В старата господарска къща на остров Мавриций, чието име се превежда като Еврика, душата на любителя на антики крещи "Еврика" във всяка стая. В Eureka, La Maison Creole не се връщаш назад във времето, а се потапяш в миналото изцяло. И всеки се вглежда през увеличителното стъкло на онова, което го интересува. Аз, например, "залепнах" пред тапетите по..

публикувано на 01.03.25 в 12:35
доц. Албена Даскалова

Български учени разработват иновативни антимикробни покрития

Антибактериални повърхности с приложение при възстановяване на увредена костна тъкан разработват учени от Института по електроника на БАН. В изследването са използвани лазери със свръхкъси импулси, с които се повишават антибактериалните свойства на керамични и полимерни материали, съвместими с човешката тъкан. Тези проучвания са проведени под..

публикувано на 28.02.25 в 10:35
Проф. Стоянка Кендерова

Библиотеката на видинския деребей Осман Пазвантоглу

Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Автор на книгата е изявената ни османистка проф. Стоянка Кендерова. Осман Пазвантоглу е управител на областта от 1795 да смъртта си през 1807 г. В размирните "кърджалийски..

публикувано на 27.02.25 в 09:47