Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Радиоенциклопедия „Българската гора”: Лесовъдско образование и наука

Снимка: Булфото

Първият български младеж, учил в чужбина, за да получи висше лесовъдско образование, е Стефан Дончев от Клисура. През 1876 година той завършва с отличен успех Кралската земеделска академия в Проскау, Прусия. А преди това учи в земеделското горско училище в град Крижевац, Хърватия. Данни от книгата „Укротените порои в България” с автор Пеко Панов, самият той - възпитаник на Агрономо-лесовъдния факултет в София, завършил през 1948 година.  
В книгата се отбелязва още, че родоначалниците на лесовъдската колегия у нас получават висшето си образование след Освобождението на България в най-реномираните горски академии, кралските институти и университети и други училища в Германия, Франция, Австрия, Чехия, Русия и Хърватия. След завръщането в родината те веднага започват усърдна работа за Българската гора. Основите на лесовъдското образование и наука в България са поставени в края на деветнайсти век. Първо са открити училища за горски стражари - в Чамкория (Боровец) и Велинград, а в началото на двайсти век - и академичното лесовъдско образование. Към Агрономическия факултет на СУ се открива катедрата „Частно лесовъдство”.
За лесовъдското образование и наука в България разказват: доцент Георги Костов, професорите Веселин Брезин и Милко Милев, инженер-лесовъдът Стефан Шулев и ветеранът-лесовъд Борислав Божов.

15 октомври


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Няголов

Георги Няголов: Да не губим фокус от големите теми в образованието

В ситуация на неспирни изненади, които всекидневно ни поднася не само родната политическа среда, образователната сфера не прави изключение. Обществото е сюрпризирано с "идеи", които най-малкото не са добре обмислени. Нерядко оставаме с впечатлението, че в публичното пространство се подхвърлят сюжети, които, без да са съществени, отвличат вниманието и..

публикувано на 01.03.25 в 16:15

Тапетен археолог проучва старинна къща на Мавриций

В старата господарска къща на остров Мавриций, чието име се превежда като Еврика, душата на любителя на антики крещи "Еврика" във всяка стая. В Eureka, La Maison Creole не се връщаш назад във времето, а се потапяш в миналото изцяло. И всеки се вглежда през увеличителното стъкло на онова, което го интересува. Аз, например, "залепнах" пред тапетите по..

публикувано на 01.03.25 в 12:35
доц. Албена Даскалова

Български учени разработват иновативни антимикробни покрития

Антибактериални повърхности с приложение при възстановяване на увредена костна тъкан разработват учени от Института по електроника на БАН. В изследването са използвани лазери със свръхкъси импулси, с които се повишават антибактериалните свойства на керамични и полимерни материали, съвместими с човешката тъкан. Тези проучвания са проведени под..

публикувано на 28.02.25 в 10:35
Проф. Стоянка Кендерова

Библиотеката на видинския деребей Осман Пазвантоглу

Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Автор на книгата е изявената ни османистка проф. Стоянка Кендерова. Осман Пазвантоглу е управител на областта от 1795 да смъртта си през 1807 г. В размирните "кърджалийски..

публикувано на 27.02.25 в 09:47

"Бившите хора" на бивша България

Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..

публикувано на 26.02.25 в 18:02