Запис на концерта на СО на БНР от откриването на сезон 2015 – 2016 на Симфоничния оркестър на БНР в зала „България”

Диригент: Емил Табаков
Солист: Иво Върбанов
В програмата:
Димитър Ненов – Концерт за пиано и оркестър
Йоханес Брамс – Симфония № 1 в до минор, опус 68

Концертът за пиано и оркестър на Димитър Ненов е написан през 1936 година. Това е една от големите български, всъщност европейски, композиции на своето време. За съжаление концертът се изпълнява много рядко и дълги години е бил в забвение – вероятно поради факта, че композиторът, въпреки таланта и разностранните си постижения преди Втората световна война, става жертва на политически репресии и лични интриги в началото на комунистическото управление в България и постепенно изпада в забрава. Във фонотеката на Националното радио има само няколко записа на творбата и почти всички са документални – от изявите пред публика на големите български пианисти Люба Енчева и Антон Диков. През месец юни 2015 година Иво Върбанов обяви, че започва кампания за събиране на средства за проект за студиен запис на творбата. В кампанията се включи и Кралският национален шотландски оркестър, който използва част от субсидията си, за да създаде този запис.

Симфония № 1 в до минор, опус 68, от Йоханес Брамс е създадена през 1876 година, премиерата й е на 4 ноември 1876 година в Карлсруе, под диригентството на Феликс Ото Десоф. Три дни по-късно, на 7 ноември, самият Брамс дирижира симфонията в Манхайм, Виена, Лайпциг и Бреслау. Симфонията е посрещната възторжено от умерено-консервативната част на германската и австрийската музикална общественост – особено от страна на известния критик Едуард Ханслик. „Сбъднатите очаквания“ на този фланг от музикалната общност са изразени много изчерпателно от Ханс фон Бюлов, който нарича Първата симфония на Брамс „Десетата симфония на Бетовен“. Повод за това е не само сходството между главните теми на двата финала на симфониите, но и като цяло – общата представа за симфониите на Бетовен като недостижим връх, който може единствено да сочи правилната посока, в която да се развива музиката по-нататък.