1956 година е една от може би най-ключовите в развитието на източноевропейските страни, попаднали в зоната на влияние на Съветския съюз. Тогава в Москва се провежда прочутият ХХ конгрес на КПСС, на който Никита Хрушчов изнася известния си доклад за „култа към личността” към Сталин и допуснатите, според доклада, извращения в строителството на социализма. В България се провежда Априлският пленум, който впоследствие се превръща в казуистичното алиби на Българската комунистическа партия и „лично на другаря Тодор Живков” при твърдението, че ако в СССР перестройката тепърва започва, у нас тя е едва ли не приключила, защото била начената още през 56-а. Но като че ли най-радикалните и взривяващи социалистическия лагер събития се случват в Унгария, където народът - взривен от репресиите на държавна сигурност, се вдига на въстание след спонтанна студентска демонстрация. Въстанието трае от 23 октомври до 10 ноември, обхваща цяла Унгария. Правителството пада, начело на страната застава умереното партийно крило начело с изключения преди това от редовете на Комунистическата партия Имре Над (Имре Наги). Всичко това обаче не се харесва на тоталитарна Москва и руските танкове навлизат на унгарска територия. В последвалите боеве губят живота си над 2500 унгарци и близо 500 съветски войници, а около 200 000 емигрират от страната. Имре Над е обесен заедно с още четирима свои съратници, а други членове на неговото правителство и представители на мекото крило в унгарската комунистическа партия са осъдени на различни срокове затвор. Така - заедно с вълненията в ГДР през 1953 година и горянското движение в България в периода 1947 до 1956 г., Унгарската революция срещу тоталитарния режим по съветски образец се явява един от първите опити на народите от Източна Европа да отхвърлят игото, наложено им от Кремъл. Забележителното обаче е, че - за разлика от горяните в България и от Берлинското въстание от 16-17 юни 1953 година, тя приковава вниманието на целия свят, в Западна Европа и особено във Франция лявоориентираната интелигенция се разцепва по отношение на нея - едни я броят за контрареволюционен преврат (Жан-Пол Сартр, Симон Бовоар, Луи Арагон), други – за справедливо народно въстание (Албер Камю), Съветът за сигурност приема резолюция, с която осъжда действията на СССР (резолюцията не е подкрепена от Москва), а три страни – Испания, Нидерландия и Швейцария, в знак на протест отказват да участват на Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, тъй като не желаят техните атлети да се съприкосновяват с атлети от страната на агресора.
Години по-късно 23 октомври вече е национален празник на Унгария и точно това е поводът да се обърнем с лице към унгарските събития през 1956.
Гости в студиото са Дьорди Димитров, директор на Унгарския културен институт в София, проф. Пламен Цветков, автор на книга за Унгарската революция, и Марин Георгиев, поет, писател и публицист, един от най-познатите български автори в Унгария. Ще се свържем с доц. Пламен Дойнов от Нов български университет, с когото ще говорим за българските реакции на унгарските събития.
Една от най-предизвикателните дейности в рамките на LIFE проект "Лагуната на живота" е възстановяването на морската рупия. Единственото водно растение във водите на Атанасовско езеро дълго време се смяташе за изчезнало тук. Това е тревисто растение с нежни листа, високо около 15 см. Неслучайно групата на тези растения се нарича морски треви –..
Д-р Антоанета Грозева е дългогодишен директор на Специализираната болница за рехабилитация в Поморие. Успоредно със значителната си клинична работа, тя извършва и научноизследователска дейност в областта на калолечението и рехабилитацията на редица социално значими заболявания. Д-р Грозева има над 50 труда, които са публикувани у нас и в чужбина...
По повод преместването на тленните останки на цар Фердинанд от църквата "Свети Августин" в гр. Кобург в двореца "Врана" в София, разговаряме за самия монарх, за интерпретациите на ролята му в новата ни история, и за династията изобщо. Участниците – професор Иван Илчев, проф. Искра Баева и Николай Поппетров разглеждат въпросите от различни ъгли,..
В сезона на гнезденето Александър Маринов-Санчо , преводач, природолюбител, активист и автор на филми за опазването на природата, обяснява какво да правим, когато видим изпаднала от гнездото си птица . Отговорът на този въпрос е – нищо. "Птиците в този сезон са излюпили малките, отгледали са ги в начален етап и младите птици в момента са във..
Ако за нас това звучи изненадващо, също толкова шокиращо би било за шведските родители да си представят, че трябва да плащат за допълнително обучение на децата си извън редовните занимания в училище. В скандинавската страна се смята, че училището е длъжно да осигури образование и подкрепа на учениците, така че да бъдат готови за самостоятелен живот..
Оркестърът за народна музика на БНР с диригент Димитър Христов представи "Ритъмът на Балканите" – един от най-успешните си концертни проекти, който вече 8..
Д-р Димитър Печилков , началник на Детското кардиологично отделение към НКБ, говори в "Lege Artis" за това дали и по какъв график се извършват детските..
Организираното от сдружение "Христо Ботев" Българско неделно училище "Иван Вазов" в Париж отбеляза десет успешни и щастливи години от своето създаване. В..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg