Учените от много години се опитват да разберат каква е връзката между парите и щастието и да дадат отговор на въпроса защо многото пари не ни правят много по-щастливи. Оказва се, че отговорите не са толкова сложни и се крият в човешката психика, приложена към икономическото битие. Можем да ги открием в доклада „Ако парите не ви правят щастливи, най-вероятно не ги харчите правилно”, който е дело на учени от Университета на Британска Колумбия, Харвардския университет и Амстердамския университет.
Ако парите могат да закупят щастие, защо не го правят? Отговорът е ясен – защото хората не ги изразходват правилно. Авторите на доклада обобщават, на базата на проведени експерименти, няколко стъпки, свързани с процеса на разходване на финансови средства. Ако се следват, биха максимализирали щастието, което парите могат да купят, е коментара на Десислава Николова от Института за пазарна икономика.
На първо място това, което те препоръчват, е да не си купуваме материални придобивки, а да си купуваме преживявания. Материалните блага остаряват с времето, а преживяванията успяват да останат вълнуващи чрез запазения спомен за тях. Вещите ни носят щастие, когато ги използваме, но не и когато само си мислим за тях. Освен това, преживяванията са свързани със споделяне с друг човек, което е източник на радост. Другото, което ни съветват авторите на доклада, е да фокусираме покупките върху много на брой, но по-малки неща, отколкото да предпочетем мащабни и скъпи покупки като огромна къща или супер луксозен автомобил. Това не означава, че има нещо грешно в големите покупки, но малките и чести удоволствия в по-малка степен се поддават на закона за намаляващата пределна полезност. Освен това разделянето на удоволствията във времето противодейства на привикването. Помагайте и на другите, правете подаръци, правете дарения – съветват учените. Човекът е най-социалното животно на планетата и изразходването на средства за други хора доказано ни прави по-щастливи, отколкото харченето на пари само за себе си.
„Байно, нямаш ли парици, ти си цяло диване, и какво ли още не“, написа преди много години големият поет Пенчо Славейков.
С днешна дата парите, щастието и линията на бедността с български адрес коментира Десислава Николова.
Излязоха последните данни на Евростат за бедността. Оказва се, че Румъния ни изпреварва по бедност. Има и методологическа промяна, и обективни фактори, които са повлияли на това положително развитие по отношение на България. През последните години 21-22% е делът на бедните в нашата страна. Но субективното усещане за бедност не може да се повлияе от изнесените данни. Факт е, че за последните години, за България линията на бедност се повишава, т.е. наблюдава се сериозно подобряване на стандарта на живот на средния българин. Друг е въпросът, че тези, които остават под средния доход и се дефинират като бедни, са постоянен дял – това е 1/5 от населението. През последните години се очертават няколко групи, които са най-застрашени от бедност. Това са многодетните семейства или самотни родители с едно или повече деца. Оказва се, според последното изследване, че хората в трета възраст не са едни от най-застрашените от бедност. Според изследването на Евростат, все пак усилията трябва да се насочат към тази група и към безработните. Безработните са седем пъти в по-голям риск от бедност спрямо тези, които участват в трудовия процес. Има малък дял от работещите, които са бедни, но те не са най-големият проблем по отношение на социалната политика на страната. В България делът на структурната безработица е много голям. Тя не зависи от растежа, или свиването на икономиката, а от образованието, квалификацията и уменията, които се изискват на пазара на труда. Според Евростат, делът на младите българи, които не се обучават или отказват да се включат в пазара на труда, е най-голям в Европа.
Оказа се, че ако хората изразходват правилно парите си, могат да бъдат щастливи. Но при тази линия на бедност, не е случайно, че българите са сред най-нещастните нации в Европа.
Снимка: БГНЕСВ навечерието на коледните празници и новата 2025 година в "Нашият ден" разговаряме с Георги Господинов , поет, писател, драматург и значима фигура..
Какво ни донесе 2024 година в културен план – размисъл в "Нашият ден" с Димитър Стоянович . В началото на разговора насочваме внимание към новия..
Българският културен институт в Берлин (БКИ-Берлин), НУИИ "Илия Петров" - София и галерия "Дебют" представят експозиция от икони и живопис на Станимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg