1 ноември, Денят на будителите, е светъл български празник, свързан неразривно и с един от българските отци на Българската църква, светецът-седмочисленик св. Климент Охридски. Дейността му е съсредоточена в земите около Кутмичевица (приблизително обхващаща земите на днешна Южна Албания), но делото му засяга всички български земи и цялото българско време оттогава насам. Най-малкото, защото той е създателят на кирилицата - азбуката, на която пишем и която вече е официално писмо и на Европейския съюз. Тази година, 2015-а, се навършват 1100 години от успението на св. Климент Охридски, което е още един повод да се обърнем към неговото житие, за да се опитаме да разберем какво е било да си книжовник и просветител в една епоха, когато това не е било досада, а просветление и устрем. Съвместяването на различни исторически обстоятелства – желанието на българските владетели да не попаднат докрай под духовното влияние на Византийската империя, както и желанието на учениците на светите братя Кирил и Методий да не заглъхне тяхното световноисторическо деяние - създаването на писменост за славяните, се оказва щастливо съвпадение, което превръща тогавашната българска държава в стожер на новата наука, казано с израза на Джамбатиста Вико. Тази нова наука е християнска по съдържание, но във всички случаи народностна по дух, тъй като се опитва да приобщи към културното наследство и едни нови, млади народи. В тази връзка е показателна дейността на Климент Охридски, осъществяваща се не в центъра на българската държава (разбира се, книжовници е имало и в Плиска, и в Преслав по-късно), нито в центъра на тогавашния средновековен свят - нито Константинопол, нито Рим (макар че се е налагало на братята Кирил и Методий да защитават делото си пред папската курия), а в едно затънтено европейско място. Има нещо символично в този избор: освен приобщаване на новопридобитите земи, това е израз на убеждението на тогавашните учени люде, че знанието е потребно на всички, че то е за всички и че никой, дори най-последният парий, не бива да бъде отделен от него.
Точно в тази посока предаването „Премълчаната история” се опита да разгърне и осветли дейността на св. Климент Охридски. Гости бяха авторите на филм за българския пръв будител - режисьорът Станислав Дончев, сценаристката Теодора Дончева и директорът на Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките доц. д-р Емануел Мутафов.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
"Ако искаш да познаеш себе си, огледай се в очите на съседа си" казва древна източна поговорка. За да научим повече за себе си, от 20 години насам в "Познати и непознати" се оглеждаме в очите на съседите ни от различните малцинства в България – турци, арменци, евреи, роми, армъни, каракачани, руснаци... Вглеждаме се и в очите на съседите ни от т.нар...
В ситуация на неспирни изненади, които всекидневно ни поднася не само родната политическа среда, образователната сфера не прави изключение. Обществото е сюрпризирано с "идеи", които най-малкото не са добре обмислени. Нерядко оставаме с впечатлението, че в публичното пространство се подхвърлят сюжети, които, без да са съществени, отвличат вниманието и..
В старата господарска къща на остров Мавриций, чието име се превежда като Еврика, душата на любителя на антики крещи "Еврика" във всяка стая. В Eureka, La Maison Creole не се връщаш назад във времето, а се потапяш в миналото изцяло. И всеки се вглежда през увеличителното стъкло на онова, което го интересува. Аз, например, "залепнах" пред тапетите по..
Антибактериални повърхности с приложение при възстановяване на увредена костна тъкан разработват учени от Института по електроника на БАН. В изследването са използвани лазери със свръхкъси импулси, с които се повишават антибактериалните свойства на керамични и полимерни материали, съвместими с човешката тъкан. Тези проучвания са проведени под..
Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Автор на книгата е изявената ни османистка проф. Стоянка Кендерова. Осман Пазвантоглу е управител на областта от 1795 да смъртта си през 1807 г. В размирните "кърджалийски..
Изборите в Германия приключиха и те имат своите добри и лоши страни. Със сигурност от тук нататък това, което ще се случва в Германия, от която се очаква..
Двудневна културна програма, посветена на народните обичаи – Кукеров ден и Сирни заговезни, организират в Поморие в първите дни на март. "От..
В старата господарска къща на остров Мавриций, чието име се превежда като Еврика, душата на любителя на антики крещи "Еврика" във всяка стая. В Eureka, La..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg