Симфоничният оркестър и Смесеният хор на БНР изнасят концерт в памет на маестро Методи Матакиев

петък, 15 януари, зала „България“
начало 19.00 часа
Концертът се излъчва директно по програма „Христо Ботев“

Първият за 2016-а година концерт на радиосимфониците е по-различен и специален. Той е с участието на Смесения хор на радиото и е посветен на паметта на маестро Методи Матакиев, работил като главен диригент на хора от 1998 до 2010. Тънък и проникновен музикант, с особено точен усет за човешките гласове и работата с тях, Методи Матакиев отдаде цялата си душа и енергия на работата с радиохора. Последните 12 години от живота му, през които той беше негов главен диригент, допринесоха изключително много за развитието на състава и обогатиха музикалния фонд на БНР със записи в различни музикални жанрове – оперни, кантатно-ораториални, симфонични и хорови произведения.
Концертът в петък включва популярни оперни хорове, арии и дуети. Ще прозвучат фрагменти из оперите „Макбет“, „Набуко“, „Трубадур“ и „Аида“ от Джузепе Верди, „Кармен“ на Жорж Бизе, „Адриана Лекуврьор“ на Франческо Чилеа, „Мантията“ на Джакомо Пучини, „Хованщина“ на Модест Мусоргски, „Иван Сусанин“ на Михаил Глинка, „Ла Вали“ на Алфредо Каталани „Момчил“ на Любомир Пипков и „Тоска“ на Джакомо Пучини. На диригентския пулт ще застане Григор Паликаров, диригент на хора е Румен Райчев, а като солисти ще се изявят сопраното Цветелина Василева и баритонът Кирил Манолов.

Григор Паликаров завършва СМУ – Пловдив със специалност пиано с пълен отличен успех и златна значка през 1990 г., след което и Националната музикална академия „Панчо Владигеров” в София с магистърски степени по четири специалности – оперно-симфонично дирижиране, композиция, хорово дирижиране и пиано.
Още като студент (на 22 години) дирижира „Риголето” в оперните театри в Плевен и Стара Загора.
Дебютира в Националната опера и балет – София през 1998 г., като дирижира Гала-концерт на Гена Димитрова по изрична нейна покана. От 2001 г. е назначен за щатен диригент в операта и към настоящия момент репертоарът му включва повече от 55 оперни и балетни заглавия.
Григор Паликаров е чест гост-диригент на много оркестри и оперни театри в страната, сред които: Класик ФМ оркестър – София, на който е и постоянен диригент от сезон 2008/09, Фестивален оркестър – София, Софийска филхармония, Държавните опери в Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевенска филхармония и др. Сред поредицата му от диригентски изяви специално място заемат многобройните студийни записи на различни творби със Симфоничния оркестър на Българското национално радио, както и участията в престижни национални и международни музикални фестивали. Маестро Паликаров редовно осъществява и гастроли в чужбина в страни като Германия, Австрия, Белгия, Франция, Италия, Люксембург, САЩ, Русия, Словения, Полша, Тайван, Холандия, Япония, Корея. Той е заставал на пулта на Кралската Белгийска филхармония – Брюксел, Националната опера и балет – Любляна, Виенския камерен ансамбъл „Нов Тон”, Симфоничния оркестър „Сенчъри” – Тайпе, Тайван, операта в Красноярск, оркестър „Камерата Фиорентина” – Флоренция, оркестър „Магна Греча” – Таранто, Симфоничен оркестър – Бари, Симфоничен оркестър – Калиш, Полша, Филхармония „Яначек” – Чехия, както и на компания опера Съркъл – Кливланд, САЩ, където неговият дебют е отбелязан като едно от най-важните музикални събития за 2009 г. за щата Охайо.
Наред с диригентската си дейност Маестро Паликаров концертира като пианист и композира. Автор е на хорова, оркестрова и камерна музика. Отличен е със Специална награда за композиция от фондация „Млади български таланти” на името на А. Шнитке (1994 г.). Някои от творбите му са изпълнявани на редица фестивали и са записвани нееднократно. За успешните си изяви като композитор и пианист е удостояван с редица престижни национални и международни награди.

Цветелина Василева е родена на 20 ноември 1966 в Етрополе. След завършването на оперния клас в музикалната академия в София, където учи при Констанца Вачкова, тя дебютира на сцената на Националната опера като Амелия в „Бал с маски“ на Верди. През следващия сезон изпълнява още няколко вердиеви роли: Елизабет в „Дон Карлос“, Дездемона в „Отело“ и Леонора в „Трубадур“ . Междувременно печели награди от престижните певчески конкурси в Италия „Тито Скипа и „Франческо Чилеа” и специализира в Милано, в прочутата „Ла Скала“ при известния тенор Карло Бергонци. Дебютира в Сан Франциско с партията на Леонора от „Трубадур“ на Верди и през следващия сезон пее на премиерата на „Руслан и Людмила“ от Глинка , както и в „Коронацията на Попея“ под диригентството на Патрик Съмърс.
„Звездният миг“ в кариерата на певицата идва след участието й на кастинга за операта „Шарка“ на Зденек Фибих. През 1996 критиката на фестивала в Уексфорд е очарована от нея и я нарича „красива, приковаваща вниманието актриса, притежаваща един от онези ярки, свободни, неуморни източноевропейски гласове, които предлагат изискан вкус, стил и музикалност“, а също така – „откритието на десетилетието“. На концерта на звездите в „Ройъл Албърт хол“ е поканена да пее с Хосе Кура и Агнес Балтса. Цветелина Василева изнася концерти в Италия, Франция, Нидерландия; желан гост е в Сан Франциско, Балтимор, Детройт, Чикаго, Хюстън, Торонто. Самият Франко Дзефирели я кани в „Травиата“ в Метрополитън опера. Сред диригентите, които работят охотно с певицата, са Антонио Гуаданьо, Маурицио Арена, Бернард Хайтинк, Карло Рици, Адам Фишер, Ричард Армстронг, Питър Съмърс и др.
Софийската публика познава и харесва Цветелина Василева като Лиу от операта „Турандот“ на Пучини, а през месец февруари й предстои дебют в главната роля от същата опера.

Кирил Манолов е роден през 1976 година в София. Завършва Държавната музикална академия „Панчо Владигеров” в класа на проф. Илка Попова. Солист е на Бургаската опера, гастролира в Пловдив, Варна, Русе, Стара Загора. Специализира при Адриана Стаменова и Оливера Милякович. Участва в гала концерти с Райна Кабаиванска и Анна Томова-Синтова. Носител е на редица награди от наши и международни конкурси: Български конкурс за певци и инструменталисти (1998), „Любомир Пипков” (2000), „Казинос”, Австрия (2000), Лаука, Финландия (2001), „Пролетта, приятелството и изкуството“, Корея (2001), „Станислав Монюшко”, Полша (2001), „Мануел Аусенси“, Испания (2004), Каприоло, Италия (специална, 2004), „Пълдин” (2005), „Христо Бръмбаров” (2006). Репертоарът му включва около 20 роли, между които Набуко („Набуко”), Ескамилио („Кармен”), Фигаро („Сeвилският бръснар”), Валентин („Фауст”), Марчело („Бохеми”), Силвио („Палячи”), Граф Ди Луна („Трубадур”), Ренато („Бал с маски”) и др.
Да бъдеш млад български певец е най-тежкото – казва Кирил Манолов. – Всички очакват от мен да пея като Гяуров, Гюзелев, Гена Димитрова или Райна Кабаиванска. И аз съм длъжен да защитя тези очаквания. Засега успявам. Винаги се познава българският глас. Българите имат специфичен и много красив тембър. Аз самият имам самочувствие. Навсякъде съм добре приет и навсякъде се отнасят много добре с мен. Когато престанат да ме приемат добре, ще спра да пея. Не се чувствам потискан като българин. Дори се чувствам ухажван и понякога си мисля, че съм галеник на съдбата.