Чуйте отново шестия концерт на СО на БНР, състоял се на 12 февруари 2016 година

Диригент: Найден Тодоров
Солист: Пламена Мангова, пиано

В програмата:
Йоханес Брамс - Концерт за пиано и оркестър №1 в ре минор, опус 15;
Антонин Дворжак - Симфония №8 в сол мажор, опус  88

Първият клавирен концерт на Брамс се появява през 1858 година. Първоначално той е посрещнат доста хладно - както на премиерата в Хановер, така и в Лайпциг, тъй като е доста по-различен от традиционната концертна музика, което е свикнала да слуша публиката  до този момент - виртуозна и необременяваща. Вместо това на слушателите се предлага произведение с мащабите на симфония, родеещо се с Деветата симфония на Бетовен. На следващата година - 1959 - концертът е изпълнен отново, вече с голям успех. Днес първият клавирен концерт на Брамс се смята за едно от най-големите постижения в романтичната клавирна музика - творба, която не само доразвива сътвореното до този момент от Моцарт и Бетовен, но и илюстрира опитите на композитора да съчетае пианото и оркестъра като равностойни партньори.

Осмата симфония на Дворжак е създадена през 1889 година. По онова време името на нейния автор - Антонин Дворжак - вече е известно в цяла Европа. Особено популярно е творчеството му в Англия, където по времето на своя шести гастрол композиторът дирижира своята нова симфония - в сол мажор. Тя е и издадена в Лондон, затова приживе нерядко е била известна под името „Английска”, което обаче няма никакво отношение към съдържанието й. Симфонията е писана в едно малко село, недалеч от градчето Пржибрам, Южна Чехия, където с хонорара от първите си английски гастроли Дворжак си купува малка къща. Премиерата се е състояла в Прага, на 2 февруари следващата година, в залата на Рудолфинума под диригентството на автора, след това Дворжак в течение на година я дирижира и в Лондон и Франкфурт на Майн. На 16 юни Симфония №8 на Дворжак е изпълнена в Кеймбридж, където най-старият университет на Англия удостоява композитора с почетното звание „Доктор на музиката”: изпълнението на симфонията и Stabat Mater заменя изложението на тезата на дисертацията, която всеки докторант бил длъжен да представи в навечерието на тържествената церемония.