Тази събота в рубриката ни „Третото ухо” ви предлагаме „Господи, помилуй” от Михаил Величков.
Участват артистите: Наум Шопов, Васил Михайлов, Невена Симеонова, Дияна Челебиева.
Режисьор: Мария Нанчева.
Михаил Величков (1917-1993) е български писател и драматург. Автор е на повече от 40 пиеси, някои от които са преведени на много европейски езици. Михаил Величков започва литературната си дейност още като ученик в Първа мъжка гимназия в София, когато е част от колектива на сп. „Ученически подем”. В него се събират някои от основателите на новата българска литература: Александър Геров, Александър Вутимски, Валери Петров, Емил Манов, Богомил Райнов, Невена Стефанова.
Преди 1944 година Михаил Величков учи театрознание във Виена и Берлин. Носител е на редица международни награди.
Сам се определяше като „тъжен оптимист”. Беше един от най-ерудираните ни писатели. Беше убеден, че „нравоучителните пиеси са само за деца. „Предаваше „занаята” на младите си колеги. Беше скроен широко, беше толерантен в художествените си пристрастия. Изглеждаше деликатен и мек човек, благородно сдържан и някак затворен в себе си, но през годините показа изненадващо ни мъжество да отстоява антидогматизма си, страстното си желание да изследва човешките взаимоотношения непреднамерено, безпощадно, с горчивина, но и със съчувствие. Беше изключително взискателен към себе си. Хладнокръвието, с което извършваше своите драматургични дисекции, с годините ставаше все по-професионално, уверено, безкомпромисно. През паметната 1989 година в библиотека „Мост” излезе пиесата му „Господи, помилуй”, в която по миховеличковски спокойно се казва истината за дома, който обитаваме, за дома, който не е „дом на щастие и сигурност", а „дом, обезпокояван от зли духов”.
Автор е на много пиеси, които имаха различна сценична съдба. Някои като „Бягството” се играха много години у нас и в чужбина и сигурно ще бъдат поставяни и занапред. Други ще останат във времето си, което честно анализираха. На трети им предстои да бъдат играни, защото художествените им прозрения и майсторство са нужни на българския театър.
Из „Портрет от спомени за Михаил Величков”, вестник „Култура”.
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg