Троянският ставропигиален манастир „Успение Богородично” – обител за утеха, извор на духовна енергия и просвета

Само на десет километра от Троян, в живописния Орешак, на брега на река Черни Осъм, времето сякаш е с други измерения. Няма ги безизразните панели, нито небостъргачите, които да препъват окото. Наоколо – красива природа, гласове на птици, каменни основи, покрив от керемиди, помежду им се редуват бели зидове с дървени чардаци, градени на широко, а не както в полуделия от скорости и стрес съвременен наш вертикален свят. Там, в зелено-пъстрия уют на треви, цветя и дървета, сред огърлицата от старопланински върхове, ви очаква Троянската света обител.
Ставропигиалният манастир „Успение Богородично” е включен под номер 31 в списъка на най-популярните места за посещение у нас „100-те национални туристически обекта”. С книжка в ръка, с ентусиазъм да поставят поредния печат, обикновено по своя маршрут туристите планират и посещение в манастира. Доколко сме готови за такова „превключване”? Не е като в автомобила – с механична смяна на скоростите. Там ни очаква различен свят, с други правила, с друга речева стилистика. Какво означава ставропигиален?
Защо свеждаме глава още с пристъпването през входния праг? Какво изобразяват стенописите? Отивайки в Япония, при среща с традиционния за Страната на изгряващото слънце театър „Но” или „Кабуки”, попадайки на тамошни храмове и порядки, е обяснимо да не разбираме много. Но тук сме у нас, на родна територия, в земята на нашите предци, изграждали с надежда и любов същите тези православни църкви и манастири. Това е част от собствената ни памет, в която има изпитания, мъка, въжделения, вяра, споделена радост. Тук, върху икони и стенописи, ще открием обичайни за православния канон светци и библейски сцени. Но ще открием и редки сюжети: срещу олтара, на централно място са изобразени светите равноапостоли Кирил и Методий, софийските мъченици св. Георги Нови и св. Никола (Софийски), образи на ктитори, дори автопортрет на самия художник Захарий Зограф. Една чистосърдечна хроника на епохата, послание, което днес стига до нас: храмът е място за искрена изповед, обител за утеха, извор на духовна енергия, упование в Бога и вяра в бъдещето.